Черепният трон полностью

— Няма да споря, макар че огледалният щит наистина има някои предимства пред чистото стъкло. Използвахме огледала, за да подкарваме вкупом алагаите в Лабиринта. Те лесно се заблуждават от собствените си отражения.

— Поне това е нещо — каза Абан, като погледна към Акас. — Но ти спомена за напредък?

Устните на Акас се разтеглиха в широка заговорническа усмивка.

— Позволих си волността да направя един комплект от новата сплав.

Новата сплав беше електрум, рядко срещана смесица от сребро и злато, която беше в ограничени количества и невъобразимо ценна. Избавителят вече беше конфискувал цялото известно количество и го беше предал на дамаджата. Абан си беше осигурил свой собствен източник и беше разпратил агенти в търсене на нов, но ако дамаджата го хванеше, че укрива свещения метал, щеше скъпо да плати.

— И? — попита Абан.

Акас извади изпод едно наметало острие за копие и щит. Те сияеха ярко като полирани огледала.

— Здрави са поне като защитеното стъкло. Нито едното, нито другото могат да се разтопят или счупят. Но новата сплав има… други свойства.

Устните на Абан потрепнаха в усмивка.

— Продължавай.

— Когато заредихме снаряжението, воините направиха някои поразителни открития — каза Акас. — Щитът не само блокира ударите на алагаите. Той ги поглъща. Воинът е ударен с всичка сила от опашката на каменен демон, но не помръдва и на сантиметър от мястото си.

Думите му накараха Керан рязко да извърне главата си към него.

— Зареди ли се, щитът не може да бъде доближен от алагай на разстояние от едно копие. Воинът трябва да го отмества настрани, за да нападне.

— Това е както силна страна, така и слабост — каза Керан, — щом човек трябва да се откаже от защитата си, за да нанесе удар.

— Може би — отвърна Акас, — но затова пък какъв удар! Копието пробива обвивката на каменния демон с такава лекота, сякаш влиза във вода. Наблюдавайте.

Той отнесе върха на копието при наковалнята, използва друго менгеме, за да го обездвижи във вертикална позиция, с върха надолу. Вдигна отново чука и удари с всички сили. Последва силен звън и Абан и Керан зяпнаха изумено при вида на потъналия с повече от инч в желязото връх. Акас удари отново и отново, и с всеки удар острието потъваше надолу като пирон в дърво. При четвъртия удар наковалнята се разцепи надве.

Керан отиде до наковалнята и докосна с благоговение пукнатия метал.

— Андрахът трябва да научи за това. Всеки воин трябва да бъде въоръжен с това. Шарак Ка ще бъде наша!

— Андрахът вече знае — излъга Абан, — Избавителят и дамаджата също. Ако животът ти е мил, Керан, няма да споменаваш на никого за това. Тази малка люспица метал, с която е покрито стъклото, струва повече от палата на дамаджи, а количеството, с което разполагаме, няма да стигне дори за малка част от силите ни.

Керан се умърлуши, което накара Абан да се усмихне.

— Но това не означава, че моят строеви офицер и най-верните ми лейтенанти няма да получат от тези оръжия.

Строевият офицер отвори уста, но от нея не излезе нито звук.

— Хайде, Керан — каза Абан. — Ако продължаваш да стоиш тук с отворена уста, ще закъснеем за срещата ни.

Строеви офицер Керан и Абан преминаха рамо до рамо през Новия пазар, огромен район в Дара на Еверам, решен да улови — и надмине — великолепието на Големия пазар на Красия.

И вече бяха постигнати някои големи успехи. Северняците не възприемаха добре Евджаха, но разбираха отлично търговията и в стотиците павилиони и сергии, подредени от двете страни на улиците, работеха и пазаруваха толкова чини, колкото бяха дал’тингите и кхафитите. Абан се чувстваше тук почти като у дома си, въпреки липсата на вездесъщите горещина и прах.

Евджахският закон нямаше почти никакво влияние в пазара. На всеки търговец, който гръмогласно хвалеше стоката си, имаше друг, който шепнешком предлагаше предмети и услуги, забранени от Евджаха или от даматите. Комар. Свинско месо. Коузи. Оръжия. Книги. Реликви отпреди Завръщането. Ако имаше пари да плати и знаеше кого да попита, човек можеше да намери всичко на пазара.

В повечето случаи беше позволено. Та нали най-големите консуматори на незаконни стоки бяха самите дамати и шаруми, а никой не би се осмелил да арестува тях. Жените и кхафитите нямаха техния късмет и понякога биваха порицавани и осъждани публично от даматите.

Висок почти два метра, въоръжен с копие, щит и Еверам знае още колко скрити оръжия, Керан въпреки това се чувстваше неудобно. Очите му шареха наоколо, сякаш очакваше всеки момент да попадне в засада.

— Изглеждаш ми изнервен, строеви офицер — каза Абан. — Как е възможно мъж, който се изправя без страх срещу алагаите в тъмнината, да се страхува да върви по улицата посред бял ден?

Керан се изплю на земята.

— Това място е същото като Лабиринта, който използваме, за да вкараме алагаите в капан.