Ландър не искаше да въоръжава дирижаблите с дълбочинни заряди. Не искаше да работи около тях или да ги вкарва и изкарва от хангарите. Виждаше само командното табло.
Подготви се без усилие за следващия приемен изпит в школата за кандидат-офицери. Двеста и осемдесет доброволци издържаха теста в горещия юлски следобед на 1953 година. Ландър се класира на първо място. Това и отличната работа във флотата му дадоха право да избира. Избра дирижабъл.
Разрастването на кинестетичното усещане при контрола на движещи се машини още няма задоволително обяснение. Някои хора са описани като „родени водачи“, но терминът е неадекватен. Майк Хейлуд, велик състезател по мотоциклетизъм, е роден водач. Същото се отнася и за Бети Скелтън, както би потвърдил всеки, който я е виждал как управлява малкия си двумоторен самолет. Ландър също беше роден водач. Седнал пред командното табло на дирижабъла, освободен от себе си, той беше сигурен, решителен и устойчив на въздействия. Докато летеше, част от разсъдъка му бе неангажирана и се рееше напред да прогнозира следващия и по̀ следващ проблем.
До 1955 година Ландър се превърна в един от най-опитните пилоти на дирижабъл в света. През декември същата година беше втори пилот на серия опасни полети, организирани от Южната флотска и въздухоплавателна станция „Уеймут“ в Масачузетс, с цел проучване влиянието на струпванията на лед при лошо време. Полетите донесоха на екипажа трофея „Хармън“ за текущата година.
Тогава се появи Маргарет. Запозна се с нея в офицерския клуб в Лейкхърст, където всички го превъзнасяха за полетите му. Започваше най-хубавата година в живота му.
Тя беше двайсетгодишна, хубава и свежа, родом от Западна Вирджиния. Лъвът Ландър в безукорната си униформа я свали веднага. Странно, но се оказа първият мъж в живота й и докато обучението й му доставяше огромно удоволствие, по-късно, когато вярваше, че му изневерява, споменът за това правеше нещата доста по-трудни.
Ожениха се в църквата в Лейкхърст, чиято табелка беше направена от останки от дирижабъла „Ейкрън“.
Ландър започна да се самоопределя чрез Маргарет и професията си. Летеше на най-големия, най-дългия и най-лъскавия дирижабъл в света. И смяташе Маргарет за най-красивата жена на земята.
Колко различна беше тя от майка му! Понякога сънуваше майка си и като се събуждаше, дълго гледаше с обожание Маргарет и отбелязваше всичките й физически различия от майка му.
Имаха две деца, през лятото ходеха с лодката си на крайбрежието на Джърси. Изживяваха щастливи мигове. Маргарет не беше твърде проницателна, но постепенно започна да проумява, че Ландър не е точно такъв, за какъвто го смяташе. Тя имаше нужда от сравнително постоянно равнище на подкрепа, а той се мяташе между крайностите в отношението си към нея. Понякога беше саможив до втръсване. Когато някой го смущаваше на работа или вкъщи, ставаше студен и затворен. От време на време имаше изблици на жестокост, които я ужасяваха.
Не можеха да обсъждат проблемите си. Той или приемаше дразнещо педантично отношение, или изобщо отказваше да говори. Катарзисът на някой и друг скандал им беше отнет.
В началото на шейсетте години той почти непрекъснато беше извън къщи и управляваше гигантския ЗПГ-3У. Беше най-големият неметален въздухоплавателен съд, който можеше да се издигне на височина сто трийсет и пет метра. Тринайсетметровата антена, въртяща се във вътрешността на дирижабъла, създаваше ключовата връзка на системата за ранно предупреждение в страната. Ландър беше щастлив и поведението му вкъщи съответно се променяше положително. Но разпространението на линията за ранно дистанционно предупреждение, състояща се от стационарни радарни инсталации, подкопаваше ролята на дирижаблите в отбранителната промишленост и през 1964 година настъпи краят на Ландър като пилот на флотски дирижабъл. Групата му бе разформирована, дирижаблите — разглобени, а той остана на земята. Дадоха му административна длъжност.
Отношението му към Маргарет се влоши. Часовете, прекарани заедно, се отличаваха с убийствено мълчание. Вечер я подлагаше на кръстосан разпит какво е правила през деня. А тя не правеше нищо особено. Не можа да й повярва.
Стана физически безразличен към нея. Към края на 1964 година дневните й занимания престанаха да бъдат невинни. Търсеше не толкова секс, колкото топлина и приятелство.
По време на разрастването на войната във Виетнам Ландър кандидатства за пилот на хеликоптер и беше приет с готовност. Обучението поглъщаше цялото му време. Отново летеше. Започна да прави скъпи подаръци на Маргарет. Те я караха да се чувства неудобно и неловко, но ги предпочиташе пред предишното му държание.
По време на последния му отпуск, преди да замине за Виетнам, отидоха на Бермудските острови. Макар че разговорът на Ландър беше отегчително претоварен с технически термини, свързани с хеликоптера, беше внимателен, дори от време на време любящ. Маргарет реагира съответно. Ландър мислеше, че никога не я е обичал толкова.
