Докато говореше, погълнат от разказа си, Далия, без да спира да слуша внимателно, се изтегна на леглото до него. Тогава той се върна при нея. Светлината и чудото на онзи ден още играеха по лицето му.
След това спря да се стеснява. Тя изслуша ужасното му желание и го прие като свое. Дари му тялото си. Не с попарени очаквания, а с изобилстваща благосклонност. Не виждаше нищо грозно в него. Вече чувстваше, че може да й каже всичко, и започна да се разтоварва — изливаше върху нея нещата, които не можеше да каже на никого, дори на Маргарет. Най-вече на Маргарет.
Далия слушаше със съчувствие и съпричастен интерес. Никога не показа и следа от отвращение или погнуса, въпреки че се научи да бъде нащрек, когато говореше за определени неща, защото внезапно можеше да се разгневи на нея за оскърбления, нанесени му от други. Далия трябваше да познава Ландър и го изучи добре, по-добре от всички, които имаха възможност да го опознаят, включително и от комисията, която беше разследвала последните му действия. Следователите трябваше да разчитат на купища снимки и документи, свидетелите им се държаха сковано. Далия чу всичко от устата на чудовището.
Вярно, че изучи добре Ландър, за да го използва, но пък кой слуша на вятъра? Би могла да направи много за него, ако целта й не беше убийство.
Изключителната му откровеност и собствените й логически заключения я снабдиха с много прозорци към миналото му. През тях наблюдаваше как се кове оръжието й…
— Майкъл, Майкъл Ландър, ела на дъската и прочети съчинението си. Искам много да внимаваш, Бъди Айвс. И ти, Джуниър Аткинс. И двамата се забавлявате, докато Рим гори. На шестседмичните контролни класът ще се раздели на овце и кози.
Налага се да вика Майкъл още два пъти. Той е учудващо дребен, когато тръгва по пътеката между чиновете. „Уилет-Лорънс“ няма ускорена програма за надарени деца. Вместо това Майкъл „прескача“ напред. Той е осемгодишен и е в четвърти клас.
Бъди Айвс и Джуниър Аткинс са дванайсетгодишни и са прекарали предишното междучасие, като са топили главата на един второкласник в тоалетната чиния. Сега внимават много. В Майкъл. Не в съчинението му.
Майкъл знае, че трябва да плати. Изправен пред класа в торбестите си къси панталонки, единствени в класната стая, четящ едва чуто, той знае, че трябва да плати. Надява се това да стане на игрището. Предпочита да го бият, вместо да го давят в тоалетната.
Бащата на Майкъл е свещеник, а майка му е фактор в родителския комитет. Той не е мило и привлекателно дете. Мисли, че у него има нещо ужасно лошо. Защото, откак се помни, е преизпълнен със страховити чувства, които не може да разбере. Все още не може да разпознае гнева и самоомразата. Носи постоянна представа за себе си като за глезено малко момченце в къси панталонки и я ненавижда. Понякога гледа как другите осемгодишни момчета играят на каубои в храстите. Няколко пъти и той се опитва да играе, вика „бум-бум“ и опъва показалец. Усеща се пълен глупак. Другите разбират, че не е истински каубой и не вярва в играта.
Отива при съучениците си, единайсет и дванайсетгодишни. Делят се на отбори, ще играят футбол. Застава в групата и чака. Няма нищо лошо в това да те изберат последен, стига да те изберат. Остава сам между отборите. Не го искат. Наблюдава кой отбор е избирал последен и отива при другия. Представя си как изглежда, като се приближава. Вижда покритите си със струпеи колене под късите панталонки, знае, че ги обсъждат зад гърба му. Обръщат му гръб. Той не може да ги моли. Тръгва си с пламнало лице. На червеното игрище няма къде да се скрие.
Като южняк Майкъл е дълбоко повлиян от кодекса на поведение. Истинският мъж се бие, когато го оскърбят. Истинският мъж е здрав, напорист, честен и силен. Може да играе футбол, обича да ходи на лов и не разрешава да се говори лошо за жените, въпреки че между приятели ги обсъжда с пиперливи думи.
В детска възраст кодексът без покритие може да те съсипе.
Майкъл се е научил да не се бие с дванайсетгодишните, ако може да го избегне. Наричат го страхливец. Той им вярва. Може да се изразява разбираемо и още не се е научил да го прикрива. Казват му, че е лигльо. Той допуска, че и това е вярно.
Вече е прочел съчинението си. Предусеща лошия дъх на Джуниър Аткинс върху лицето си. Учителката заявява, че Майкъл е „добър гражданин на класа“. Не разбира защо извръща лице от нея.
