Далия пое дълбоко въздух и заговори относно техническите проблеми, свързани с избиването на осемдесет хиляди души наведнъж, включително новоизбрания президент на Съединените щати, и всичко това пред очите на целия народ.
— Основната пречка е теглото — каза тя. — Ограничени сме до шестстотин килограма пластичен експлозив. Дайте ми, ако обичате, една цигара, писалка и хартия.
Надвесена над масата, тя начерта една елипса, напомняща напречен разрез на супник. Вътре в нея в горния й край нарисува втора, по-малка, със същия параметър.
— Това тук е целта — посочи тя голямата елипса. Писалката й се придвижи после към по-малката. — Принципът е на насочения заряд, който…
— Да, да — рязко я прекъсна Фазил. — Като тежка мина „Клеймор“. Много е просто. Каква ще е гъстотата на тълпата?
— Ще са седнали рамо до рамо, изцяло уязвими при този ъгъл от кръста нагоре. Трябва да знам дали пластичните експлозиви…
— Другарят Наджир ще ти съобщи всичко, което трябва да знаеш — надменно заяви Фазил.
Далия продължи, без ни най-малко да се смути.
— Трябва да знам дали експлозивът, който другарят Наджир ще реши да ми предостави, ще бъде от стандартния, с вградени стоманени сачми, подобно на клейморовата мина. Теглото, което ми е необходимо, се отнася само за взривния материал. Контейнерните шрапнели от този тип не вършат работа.
— Защо?
— Заради прекомерното им тегло, естествено.
Взе да й писва от Фазил.
— А без шрапнел? Тогава какво ще стане, другарко? Ако разчиташ единствено на взривната вълна, нека ти кажа, че…
— Нека аз ти кажа, другарю! Необходима ми е вашата помощ и ще я получа. Не претендирам, че имам вашия опит. Ние не си съперничим. Завистта е крайно неуместна в революцията.
— Кажи й всичко, което трябва да знае. — Гласът на Наджир беше от стомана.
Фазил се отзова веднага.
— Пластичният експлозив е без шрапнели. Какво ще използваш?
— Външната повърхност на сферичния заряд ще е покрита с пластове островърхи сачми, калибър нула цяло сто седемдесет и седем. Според американеца те ще се разпръснат вертикално на сто и петдесет градуса, минавайки през двеста и шейсет градусова хоризонтална дъга. В зоната на унищожението се пада средно по три цяло и пет заряда на човек.
Очите на Фазил се разшириха. Той беше виждал как американската мина „Клеймор“, не по-голяма от учебник, проправя кървава просека през редиците на настъпващия противник и обръсва тревата около тях като с бръснач. А момичето говореше за хиляда клейморови мини, взривени едновременно.
— Какъв ще е детонаторът?
— Електрически, захранван от дванайсетволтовия акумулатор, който вече е на борда. Има и резервен, със свой собствен акумулатор. Също и предпазител.
— Това е всичко — заяви техникът. — Приключих.
Далия го погледна. Той се усмихваше — дали от задоволство или от страх, внушаван от Хафез Наджир, тя не знаеше. Запита се дали на Фазил му е известно, че голямата крива изобразява всъщност стадион „Тюлейн“, където на дванайсети януари щяха да бъдат изиграни първите двайсет и една минути от финала за Суперкупата на Америка по футбол.
Далия чака цял час в една стая в дъното на коридора. Когато я повикаха отново в кабинета на Наджир, командирът на Черния септември се оказа сам. Сега вече щеше да научи решението.
В стаята беше тъмно, като се изключи осветения от настолната лампа кръг. Наджир, облегнат както и преди на стената, бе обгърнат в мрак, сякаш имаше качулка на главата. Ръцете му бяха в кръга светлина и си играеха с череп военен нож. Когато заговори, гласът му бе много тих.
— Действай, Далия. Избий колкото можеш повече.
Изведнъж рязко се наведе напред към светлината и се усмихна сякаш с облекчение, а зъбите му се бялнаха на мургавото лице. Видът му беше почти радостен, когато отвори чантата на техника и извади отвътре малка статуя. Беше фигура на Божията майка, от онези, които могат да се видят във витрините на магазини за религиозни вещи. Оцветяването беше ярко, извършено набързо.
— Разгледай я отблизо.
Тя взе да върти фигурката в ръцете си. Тежеше около половин кило, но на допир не приличаше на гипс. Отстрани имаше ръб, сякаш бе пресована в калъп, а не излята. В подножието се четеше: „Произведено в Тайван“.
— Пластичен експлозив — поясни Наджир. — Подобен на американския C-4, но произведен по̀ на изток. Има и някои преимущества пред C-4. Първо е по-мощен, донякъде за сметка на стабилността, и второ, при температура над петдесет градуса по Целзий става изключително ковък. След две седмици в Ню Йорк ще пристигнат хиляда и двеста такива статуйки, на борда на товарния кораб „Летиша“. На документите ще е посочено, че са натоварени в Тайван. Вносителят Музи ще ги освободи на пристанището. А ти ще се погрижиш по-късно за неговото мълчание.
Наджир стана и се протегна.
— Добре си се справила, другарко Далия, и много си напреднала в последно време. Сега ще си отдъхнеш при мен.
Наджир имаше спартански обзаведен апартамент на горния етаж на улица „Вердюн“ номер 18, същия като жилищата на Фазил и Али, разположени на други етажи в същата сграда.
