Ренфро никак не хареса стадион „Тюлейн“. Винаги когато президентът се появяваше на публично място, Ренфро усещаше с кожата си степента на опасност от излагането му на открито. Стадионът-домакин на отборите „Зелената вълна на Тюлейн“ и „Светците“ от Ню Орлиънс е най-големият стадион, построен от стомана в света. Той е ръждиво сив и бежов, а пространството под седалките представлява джунгла от подпори и греди и е истински кошмар за претърсване. Ренфро и двамата агенти прекараха два дни в катерене из стадиона. Когато Ренфро се разходи по терена, всяко от осемдесетте хиляди деветстотин осемдесет и пет места му се стори застрашително. Остъклената ложа за официални лица се намираше високо на западната трибуна в края на галерията за журналистите и беше напълно безполезна. Знаеше, че президентът никога няма да се съгласи да седне в нея, дори при лошо време. Там никой нямаше да го види. Щеше да седне в официалната ложа на първия ред на западната трибуна на петдесетметровата линия. Ренфро преседя в ложата няколко часа. След това накара служител на местната полиция цял ден да не мърда от нея, докато той и другите двама агенти проверяваха линиите на видимост от останалите трибуни. Той лично инспектира елита на полицията на Ню Орлиънс — частите с особено назначение, които щяха да охраняват стадиона.
Измина всички възможни маршрути от международното летище до стадиона — по магистрали 61, 3046 и 90, както и комбинирания маршрут по шосе 10 и Клейбърн Авеню. Сториха му се безкрайно дълги, особено в светлината на печално известните задръствания на трафика около стадиона.
Предварителната оценка, която Ренфро изпрати на специалния агент Бигс в Белия дом, гласеше:
