Черна неделя полностью

— Знам, знам, майоре. Изяснихте се напълно. Смятате, че целта е стадионът по време на мача за Суперкупата, тъй като онзи… Фазил е организирал нападението на Черния септември над Олимпийското селце. Защото в касетата, на която сте попаднали в Бейрут, се говори за удар в началото на годината и защото президентът възнамерява да присъства на мача. — Говореше, сякаш изреждаше опорните точки на политическа реч.

— И защото ще стане по време на пряко телевизионно предаване, което ще максимализира шоковия ефект — обади се Корли.

— Но всички тези разсъждения се базират на факта, че онзи човек, Али, е имал един брой от „Спортс Илюстрейтид“, а вие дори не сте сигурни, че Али е бил замесен в заговора. — Бейкър надникна през прозореца към сивия вашингтонски следобед, сякаш щеше да намери отговора на улицата.

На писалището му лежеше папката на Корли с номер триста и две на корицата, съдържаща необработената информация по случая. Кабаков се попита защо го бяха извикали, но скоро се досети, че Бейкър, когото професията беше направила параноик, желае да го види. Искаше да пусне в действие собствените си полицейски инстинкти. Кабаков забеляза на лицето на Бейкър упорито изражение. Знае, че трябва да предприеме, нещо, помисли Кабаков. Но иска да спори с мен. Не му е приятно някой да му дава акъл как да си върши работата, но все пак не иска да се изложи. Вече трябва да предприеме нещо. Нека се поизпържи в собствения си сос.

— Благодаря за времето, което ни отделихте, господин Бейкър — рече Кабаков и се изправи.

— Един момент, майоре, ако не възразявате. Тъй като сте били свидетел на подобни неща, как смятате, че ще подходят? Дали ще скрият експлозива на стадиона и след това, когато тълпата го напълни, ще заплашат да го взривят, ако не се изпълнят някакви техни искания, например свобода за Сирхан Сирхан, някаква помощ за Израел или нещо подобно?

— Няма да искат нищо. Първо ще го взривят, а след това ще вдигнат врявата.

— Защо мислите така?

— Какво можете да им дадете? Повечето от арестуваните за отвличания на самолети терористи са вече освободени. Ония в Мюнхен бяха пуснати, за да спасите заложниците от поредното отвличане. Лелия Халед беше освободена по същия начин. Партизаните, които застреляха вашите собствени дипломати в Хартум, бяха върнати в родината си от правителството на Судан. Всички са на свобода, господин Бейкър. Да се спре помощта за Израел? Дори ако бъде дадено такова обещание, не са възможни никакви гаранции. Пък и такова обещание никога не би било дадено, а дори и да се даде, не би се изпълнило, щом е направено под натиск. Освен това, за да се използва факторът заложници, те трябва да са задържани. Това не може да стане на стадион. Ще избухне паника, тълпата ще се втурне към вратите и ще изпотъпче няколко хиляди души. Не, не, ще го взривят.

— Как?

— Не знам. С половин тон експлозив могат да сринат трибуните от двете страни, но за да са сигурни, трябва да поставят заряди на няколко места и да ги взривят едновременно. Това няма да е лесно. Фазил не е глупак. При подобни събития има прекалено много радиопредавания и няма да може да използва дистанционен електронен сигнал за детонацията, а поставянето на взрива на много места увеличава възможностите за откриването му.

— Можем да се подсигурим стадионът да е чист — рече Корли. — Претърсването ще е мръсна работа, но можем да го направим.

— С това ще се заемат тайните служби, но ще искат подкрепления — заяви Бейкър.

— Можем да проверим целия персонал, зает с провеждането на мача, фургоните със сандвичи, кашоните с безалкохолни напитки, можем да забраним внасянето на пакети — продължи Корли. — Можем да използваме кучета и електронни устройства. Имаме време да обучим кучетата с експлозива от кораба.

— А небето? — попита Корли.

Мислите за летеца, съставил картата на лодката ли? — попита директорът на ФБР. — Смятам, че можем да забраним частните полети над Ню Орлиънс, докато трае мачът. Ще, поговоря с военновъздушните сили. Следобед ще се обадя на всички институции, които имат отношение към въпроса. След това ще разполагаме с повече информация.

Съмнявам се, помисли си Кабаков.

Шумът от непрестанното крачене на Абдел Авад започна да лази по нервите на пазача в коридора. Той отвори прозорчето на вратата на килията и напсува Авад през решетката. След това се засрами. Човекът имаше право да се разхожда. Отвори пак прозорчето и му предложи цигара, като го предупреди да загаси и скрие, ако чуе стъпки.

Авад и без това се вслушваше за стъпки. По някое време — довечера, утре, вдругиден, щяха да дойдат. Да му отрежат ръцете.