Кабаков се обърна към картонения кашон на масата. Беше дълъг шейсет сантиметра, още толкова широк, и дълбок трийсет сантиметра, овързан с канап. Отгоре беше надраскано на арабски: „Лични вещи на Абу Али, улица «Вердюн» 18, покойник. Досие 186047. Да се пази до 23 февруари.“ В един от ъглите на кашона зееше дупка от куршум.
— Разузнаването в Тел Авив го прегледа — заяви Райк. — По възлите имаше прах. Смятат, че доста време не е отварян.
Кабаков вдигна капака и изсипа съдържанието му на масата. Будилник със счупено стъкло. Две шишенца с хапчета. Чекова книжка. Пълнител за автоматичен пистолет „Лама“ — Кабаков беше сигурен, че пистолетът е откраднат, празна кутийка от копчета за ръкавели, чифт огънати очила, няколко периодични издания. Без съмнение всички ценни неща бяха откраднати в полицията, а останалото беше внимателно пресято от Ал Фатах. Кабаков беше горчиво разочарован. Надяваше се поне този път маниакалната засекретеност на Черния септември да заработи срещу терористичната организация. Надяваше се лицето, пресяло вещите на Абу Али, да не е знаело кое е безобидно и кое не и да пропусне някоя полезна улика. Погледна към Райк.
— Какво струваше всичко това?
— Йофи получи телесна рана в бедрото. Той каза да ви предам нещо, сър. Той… — Капитанът запелтечи.
— Говорете.
— Каза, че му дължите бутилка „Реми Мартен“, а не… не оная козя пикоч, с която сте черпили в Кунейтра, сър.
— Разбирам. — Кабаков не можа да сдържи усмивката си. Кашонът с боклуците поне не беше отнел човешки живот.
— Йофи проникна в полицията — заобяснява Райк. — Имаше фалшиви документи от саудитска адвокатска фирма. Беше решил да ги вземе веднага, вместо предварително да подкупва служителя, за да нямат време да преровят кашона и да му продадат само боклуци. Даде на чиновника три ливански лири и поиска да види кашона. Чиновникът го изнесе, но го остави зад гишето и каза, че трябва да получи разрешение от дежурния офицер. Нормално това би означавало още един подкуп, но Йофи не беше сигурен в документите си. Блъсна чиновника и грабна кашона. Отвън го чакаше „Мини-Купър“ и всичко беше наред, докато две радиоколи не го блокираха на улица „Юнеско“. Той, естествено, ги заобиколи по тротоара и им избяга с пет преки надолу по Рамлет ел-Байда. Джейкоби пилотираше хеликоптера и го пресрещна. Йофи се покатери през шибидаха на колата, без да я спира, и ние го изтеглихме. Върнахме се, като летяхме на височина петдесет метра в тъмното. Хеликоптерът има нова, отчитаща терена автопилотна система и ние само си стояхме.
— Вие бяхте ли в хеликоптера?
— Да, сър. Йофи ми дължи пари и трябваше да го пазя.
Кабаков си представи тежкия нисък полет на хеликоптера, провиращ се като змия в мрака.
— Учудвам се, че сте прелетели такова разстояние.
— Наложи се да кацнем в Гешер Хазив.
— Ливанците изпратиха ли самолети?
— Да, сър, накрая. Историята се разчу бързо. Бяхме обратно в Израел двайсет и четири минути след като полицията забеляза хеликоптера.
Кабаков не искаше да показва разочарованието си от съдържанието на кашона, след като трима мъже бяха рискували живота си да го вземат. В Тел Авив щяха да го сметнат за глупак.
— Благодаря, капитан Райк, извършили сте забележителна работа. Предайте същото от мое име на Йофи и Джейкоби. А сега — в леглото. Това е заповед.
Кабаков и Вайсман седнаха на масата с вещите на Абу Али помежду си. Вайсман тактично мълчеше. Нямаше никакви лични документи, нямаше дори копие от „Политическата и въоръжената борба“, вездесъщия наръчник на Ал Фатах. Бяха прочистили най-старателно вещите на Абу Али. Кабаков разгледа периодичните издания. Два броя на египетския ежемесечник „Ал-Талия“. В интервюто имаше нещо подчертано: „слухът за силата на израелските тайни служби е мит. На практика разузнаването на Израел като такова не е никак напреднало.“ Кабаков изсумтя. Абу Али му се подиграваше от гроба.
Имаше няколко стари броя от бейрутския вестник „Ал-Хавадес“. Един „Пари Мач“. Един брой „Спортс Илюстрейтид“ от двайсет и първи януари 1974 година. Кабаков се намръщи. Взе го. Беше единственото издание в кашона на английски език. На корицата имаше тъмно петно, вероятно от кафе. Посветено беше предимно на американския футбол. Арабите също се интересуваха от футбол, но от европейски. Главната статия беше за… Мисълта на Кабаков запрепуска. Фазил. Мюнхен. Спортно събитие. В записа на касетата имаше следното изречение: „Да започнем още една година с кръвопролитие.“
Вайсман сепнато вдигна глава, когато чу гласа на Кабаков:
— Полковник Вайсман, какво знаете за тази Суперкупа?
Директорът на ФБР Джон Бейкър свали, очилата и потърка носа си.
— Това е смела хипотеза, господа.
Корли се размърда в стола си.
Кабаков почувства умора от говоренето си и от безизразното лице на Бейкър, умора от предпазливостта, с която Корли формулираше забележките пред началника си.
— Дори повече от хипотеза. Погледнете фактите…
