Последваха два големи скока, които команчът нямаше как да не чуе. Той се обърна, обаче в същия миг получи в слепоочието си познатия юмручен удар на Поразяващата ръка, така че рухна на земята като покосен. Той понечи да извика, но от гърлото му излезе само кратък, макар рязък и бързо прекъснат стон, който ако достигнеше до нечий слух, щеше да бъде взет по-скоро за плясък с криле на уморена птица, отколкото за сподавен човешки вик. В същия миг Винету го затисна с коляно, за да му върже краката, а после и ръцете отзад на гърба. Олд Шетърхенд изскуба шепа трева, напъха я в устата на изгубилия съзнание човек, откъсна от дрехата му дълго парче, сложи го върху устните му и го завърза така, че по-късно команчът да не може да избута с езика си снопчето трева и да се развика. След това апачът каза:
— Заловихме вожда. Навярно също така лесно ще пленим и неговите хора. Да го отнесем! Остави, Винету, аз ще го взема сам!
Ловецът метна на рамо високия, кокалест и тежък човек и следван от апача, закрачи обратно към клисурата.
Естествено те не се насочиха право към входа й, а свиха малко наляво, тъй че стигнаха до гъстата борова гора, където се беше скрил инженерът със своите хора. Вярно, че Соун беше умен и разсъдлив човек, но все пак не беше уестман и когато видя пред себе си тъй неочаквано да изплуват двата човешки силуета, вероятно щеше да направи някоя непредпазлива постъпка, ако със сподавен глас Олд Шетърхенд не му беше казал заповеднически:
— Тихо, мистър Соун! Ние сме. Не вдигай шум!
— А-а, вие ли сте! Ами кого ни мъкнете?
— Черния мустанг — отвърна ловецът, като свали пленника от рамото си и го остави легнал на земята.
— Вожда на тези червенокожи негодници? Thunderstorm! Това е в стила на Олд Шетърхенд и Винету! Но той не помръдва. Да не би да е мъртъв?
— Не е. Главата му се запозна с юмрука ми по не дотам нежен начин и той изгуби съзнание.
— Аха, прочутият ти юмручен удар, сър! Какво ще правим с вожда?
— Ще го вържем ей там, за онзи ствол.
— Но нали щом се съвземе, ще се развика!
— Не може защото съм пъхнал между зъбите му един хубав Sucking-bag (Торбичка за смукане, биберон залъгалка. Б. нем. изд.). И тъй, вържете го здраво и не го изпускайте из очи! Ние трябва отново да тръгваме.
— Накъде?
— Да пленим още двама червенокожи, които стоят на пост пред входа. Докато са там, ще ни пречат.
Белият ловец и Винету отново легнаха на земята и запълзяха към мястото, където се бяха притаили, когато Черния мустанг излезе от клисурата. След като се озоваха там видяха, че постовете седят на някакви си два-три метра от тях. Двамата команчи разговаряха за неща, които бяха безинтересни за подслушване. Поне не беше нищо важно. Ето защо без да губят време Олд Шетърхенд и Винету се нахвърлиха върху тях, за да ги обезвредят. С помощта на изненадата това им се удаде твърде лесно. Когато ги отнесоха при инженера, той попита:
— Справихте ли се вече с тях? Слушайте, мешърс, хич не ми се иска да сте ми врагове, защото дяволски малко се церемоните с хора, към които не храните приятелски чувства. Да не би да има и други индианци, дето се каните да ми доведете по такъв начин?
— Не — отговори Олд Шетърхенд. — Отсега нататък няма повече да работим „en detail“ (На части, поединично) и да ви ги носим един по един, а ще действаме „en gros“ (Ангро, на едро, наведнъж. Б. пр.), както подобава на заможни търговци, което ще рече, че останалите ще ги заловим наведнъж.
— Време ли е вече?
— Да.
— Слава Богу! Аз не съм нито скватер, нито трапер и затова не съм свикнал толкова дълго да лежа под открито небе. И тъй, кажи ми какво трябва да направя най-напред.
— Нареди да занесат едно от буретата с петрол до входа на клисурата и там да го запалят. Този факел така ще освети команчите, че те бързо ще разберат какви са изгледите за планираното нападение.
— Well! Ей сега ще стане. Нека само набързо вържем и тези двама индианци.
След като свършиха тази работа, инженерът и хората му изтъркаляха бурето навън от храсталака, занесоха го до входа и го запалиха. Естествено то експлодира и капакът му отхвръкна, обаче дъгите му издържаха, така че на земята изтече само част от петрола, който се разля наоколо и продължи да гори. Пламъците бързо изпълниха целия отвор между скалите и огънят не само освети и най-отдалеченото ъгълче от клисурата, но сигурно бе забелязан и от срещуположната страна в лагера, където и бездруго чуха експлозията.
