— Хубаво е това заливче, Гвинея20 — забеляза белият, премятайки в устата си тютюна за дъвчене, и за пръв път от няколко минути откъсна очи от кораба. — Който се върти безпомощно край подветрения бряг, с радост би приютил корабчето си на такова място. Макар и да се наричам моряк, все пак не мога да проумея логиката на тоя човек, дето държи кораба си във външното пристанище, когато за половин час може да го вкара в тая бара. Не е леко там на лодките му, тъмнокожи Сцип, защо само им трови живота!
Негърът бе получил името Сципион Африкански21 в резултат от остроумието, свойствено повече на тогавашните жители на английските колонии, отколкото на днешните Съединени американски щати: най-черната работа там се възлагаше на двойници — поне по име — на римски философи, герои, поети и владетели. На него му беше все едно къде ще се намира корабът — в открито море или в пристанище, затова, без да прекъсва своето детинско занимание, изрази пълното си безразличие, като отговори равнодушно:
— Може да мисли, че всичка вода в залив плитка.
— Казвам ти, Гвинея — отвърна другият с рязък, категоричен тон, — този тип няма понятие от нищо! Кой човек, разбиращ от кораби, ще държи своя на рейда, когато може да го привърже в такова пристанище и с носа, и с кърмата?
— Какво нарича рейд? — прекъсна го негърът, улавяйки се тутакси с жадността на невежия за малката грешка на противника си, който смесваше външното пристанище на Нюпорт с по-несигурното място за закотвяне навътре в морето; както всички подобни хора, на него му беше безразлично дали възражението му има нещо общо с повдигнатия по-важен въпрос. — Аз никогаж досега не чувал да нарича рейд място за закотвяне, заобиколено от суша!
— Слушай, мистър Златен бряг — изръмжа белият, като наклони заплашително глава, но все така, без да удостоява с поглед своя смирен противник, — ако не искаш да бъдеш цял месец с бинтовани крака, остави шегите настрана и внимавай какво говориш. Кажи ми само едно: нима пристанището не е пристанище, а откритото море не е открито море?
Тъй като дори находчивият Сципион не можа да намери сериозно възражение на тези две безспорни максими, той благоразумно се въздържа да ги обсъди, а само поклати самодоволно глава и се разсмя от все сърце на въображаемата си победа над своя другар, сякаш никога не бе познавал грижи и не бе търпял дълго неправди и унижения.
— Да, да — мърмореше белият, като зае отново предишната си спокойна поза и скръсти пак ръце, които бяха малко раздалечени, за да подчертае заканата си срещу „крехките“ крайници на чернокожия, — мислиш, че ще постигнеш нещо, като дереш гърлото си подобно на ято крайбрежни врани. Господ е направил негъра неразсъдливо животно; а опитен моряк, който е заобиколил двата носа и е пребродил всички земи от Фънди до Хорн22, няма полза да си хвърля думите на вятъра, за да влива разум в главата на такива като теб! Казвам ти, Сципионе — защото си вписан под това име в корабните книги, макар че залагам половин месечна заплата срещу дървена опорна кука, че у вас са наричали баща ти Куоши, а майка ти Куошиба, — та ти казвам, Сципионе Африкански — според мен това име подхожда на всички чернокожи като теб, — че тоя приятел във външното пристанище бъкел не разбира от закотвяне, иначе щеше да спусне спомагателна котва ей там, до южния край на онова островче, после да приближи кораба си до брега и да го закрепи там със здрави конопени въжета и железни спомагателни котви. А сега, Сцип, размисли върху думите ми — продължи той с тон, който показваше, че току-що станалото малко спречкване е било като ония внезапни шквалове, които двамата толкова често са виждали и след които обикновено скоро настъпва затишие — и ще разбереш колко разумно говоря. Тоя човек се е закотвил там или с някаква цел, или без цел. Предполагам, че ще се съгласиш с мен. Ако няма никаква опре целена цел, може да кисне там колкото си ще, и дума не ще обеля. Ала в случай че преследва някаква цел, по-лесно ще я постигне, ако корабът му стои на мястото, което ти посочих преди малко, момчето ми, нито клафтер по-напред или по-на-зад, вместо да бъде там, където е сега, а да се премести не е по-трудно, отколкото да пренесеш шепа пера за възглавницата на капитана. А сега, ако имаш да възразиш нещо срещу това съображение, е, готов съм да те изслушам като разумен човек, който не е забравил заучените добри обноски.
— Ами ако излез силно северозапад вятър — отвърна събеседникът му, протягайки мускулестата си ръка към споменатата посока — и кораб иска да излез в открито море, как според теб може той измъкне при таквоз време? Ха, отговори ми, де! Ти много учен, мистър Дик, ама никогаж не виждал кораб да навре право във вятър, както не чувал маймуна да говори.
