— Щом тоя злодей е толкова безпощаден — отвърна младежът, изправяйки горделиво мощното си тяло, — защо жителите на острова и плантаторите не въоръжат един каботажен кораб14, който да го докара тук да види каква хубава бесилка го чака? А разнесе ли барабанът този призив из нашия край, обзалагам се, че ще се намери най-малко един доброволец.
— Говориш така, понеже не си виждал война! Какво могат да свършат млатила и вили срещу хора, които са се продали на дявола? Колко пъти кралските кръстосвачи са съзирали кораба на Червения корсар нощем или точно при залез и след като здравата загащвали разбойниците, мислели, че вече са им в кърпа вързани; ала на сутринта виждали, че птичката е изхвръкнала с честни или нечестни средства!
— И значи тези злодеи са толкова кръвожадни, че са ги нарекли „червени“?
— Така наричат главатаря им — отговори достопочтеният шивач, който вече се надуваше от гордост, че може да съобщи такъв интересен факт. — Същото име дават и на неговия кораб, защото нито един човек, който е стъпил на борда му, бил той честен моряк или щастлив пътник, не се е върнал да каже има ли някакво друго име — по-добро или по-лошо. Разправят, че корабът бил голям колкото кралска корвета15, със същата екипировка и форма, но като по чудо се изплъзвал от много бързи фрегати16, а веднъж — но това е само слух, Пардън, защото никой верноподаник на краля не би посмял да говори открито за такова скандално нещо — цял час го обстрелвал петдесеторъдеен кораб и уж потънал пред очите на всички като кован лот17. Но тъкмо когато всички си стискали ръцете и се поздравявали радостно, че разбойниците най-после са получили заслуженото наказание, в пристанището влязъл един кораб, пътуващ за Уест Индия18, който бил ограбен от „Корсаря“ на сутринта след оная нощ, когато мислели, че всички са отишли на оня свят. И на туй отгоре, момче, докато кралският кораб бил килнат на една страна, за да запушат дупките, пробити от гюллетата, пиратският сновял насам-нататък покрай брега здрав и читав, досущ както в деня, когато излязъл от ръцете на корабостроителите.
— О, това е нечувано! — възкликна селянчето, на което този разказ бе направил силно впечатление. — А добре съоръжен и красив ли е корабът? И сигурно ли е, че е истински кораб с живи хора?
— Мненията са различни. Едни казват „да“, други — „не“. Но един човек, когото познавам добре, пътувал цяла седмица с моряк, който при бурен вятър минал само на сто клафтера19 от този кораб. За техен късмет божията ръка тогава така силно бъркала в морските дълбини, че Корсарят си имал предостатъчно работа, за да не допусне корабът му да потъне. Така познатият на моя приятел имал добра възможност да разгледа спокойно и кораба, и капитана. Разказвал, че на ръст пиратът бил един и половина пъти по-висок от дългия проповедник на континента, косата му имала цвета на слънцето в мъгла, а очите му никой не би пожелал да погледне повторно. Видял го така ясно, както аз те виждам сега, защото негодникът стоял между въжетата на кораба си и с ръка, дълга колкото пеш на кафтан, махал на честния търговец да стои по-настрана, да не би двата кораба да пострадат, като се сблъскат.
— Тоя търговец трябва да е бил смел моряк, щом е дръзнал да се приближи толкова до такъв безпощаден разбойник.
— Работата е там, Пардън, че вършел това против волята си! Пък и нощта била толкова тъмна…
— Тъмна ли! — прекъсна го събеседникът му, който, въпреки доверчивостта си, беше любопитен и проницателен като всеки жител на Нова Англия. — Но как е могъл тогава да го разгледа така добре?
— Дявол знае! — отговори шивачът. — Но наистина видял това, което ти казах, и точно така, както ти го описах. И нещо повече, запомнил добре кораба, за да го познае, ако по някаква случайност или по волята на провидението пътищата им се кръстосат отново. Бил дълъг чер кораб с нисък надводен борд и лежал на водата като змия в тревата, имал страшен злодейски вид и необикновени размери. Освен туй всички разправят, че лети по-бързо от облаците небесни, накъдето и да духа вятърът, и никой не може да му се изплъзне и да очаква милост от него. Според всичко, което съм чувал, той прилича на ей оня роботърговски кораб, който от една седмица — господ знае защо — е закотвен в нашето външно пристанище.
