Сега тържествуващите и настървени моряци, желаейки да затвърдят успеха си, завикаха на морските пехотинци да дойдат да премерят сили на носа. Вече измокрени до кости и разлютени от нанесените им оскърбления, петима-шестима войници, предвождани от един ефрейтор, повърхността на чиято напудрена глава бе заприличала на тесто от твърде близкото съприкосновение с водата, се опитаха да се покатерят по въжетата — подвиг, който се оказа далеч по-труден за тях, отколкото да проникнат в крепост през пробитата й стена. Веселите старши артилеристи и старши кормчии, доволни от успеха си, ги насърчаваха в това начинание, а Найтингейл и помощниците му, подсмихвайки се под мустак, надуваха свирките си и подвикваха окуражително: „Дръжте се!“ Видът на тези смелчаци, които бавно и предпазливо се катереха по въжетата, действуваше на пръснатите по марсовете моряци до голяма степен така, както гледката на мухи близо до паяжина действува на техния притаил се кръвожаден враг, паяка. По изразителните погледи на намиращите се долу моряците горе разбираха, че могат да си играят с войниците както си искат. Ето защо, щом войниците влязоха в капана, двайсетина човека се спуснаха върху тях — всеки да хване жертвата си. За невероятно кратко време нападателите ги изловиха до един.
Двама-трима от по-амбициозните смелчаци бяха застигнати и завързани, тъй като бяха неспособни да окажат съпротива на място, където самото благоразумие им диктуваше да използват и двете си ръце за нещо по-важно — да се държат здраво за въжетата; останалите бяха прехвърлени с помощта на въжета на различни рей досущ както леко платно или рея се поставя на място.
Сред ликуващите викове, с които бе приветствувана тази победа, един от участниците се отличаваше особено със сериозността и усърдието при изпълнението на определената му роля в тази комедия. Седнал на външния край на по-долната рея така спокойно, като че се бе разположил на диван, той се занимаваше сериозно с един от заловените, който бе вдигнат до под нозете му. Веселият старшина на моряците от марсовете заповяда „да го направят блок-бижу“ — така се наричат блоковете, които висят от двата края на някои рей и чието название, изглежда, произхожда от скъпоценните камъни, провиснали често от ушите на прекрасния пол.
— Хей, слушайте — промърмори този муден и сериозен на вид моряк, който бе не друг, а Ричард Фид, — стропът137, с който вдигнахте този човек, не е от най-добрите; пък и както се е разкрякал, какво ли ще прави, когато му прекарате въже! Дявол да го вземе, господа, трябваше да екипирате момчето по-добре, щом искате да го пратите при добра компания горе. Куртката му има повече дупки, отколкото китайска джонка — каютни илюминатори. Хей, там на палубата! Ти, Гвинея, ми намери някой шивач и го прати горе да закърпи наметалото на тоя приятел, та да не го продухва вятърът.
Снажният африканец, който поради голямата си сила бе сложен на бака, погледна нагоре, а после със скръстени на гърдите си ръце закрачи по палубата с такова сериозно лице, като че го бяха пратили с изключително важно поръчение. Врявата горе накара един крайно безпомощен на вид простосмъртен да се измъкне от едно уединено кътче на кубрика, да се изкачи по стълбата през носовия люк и като застана там, подал тялото си до кръста от комингса138, с чиле здрави, дебели конци около шията, парче пчелен восък в едната ръка и игла в другата, се заозърта с такова смаяно изражение, сякаш бе китайски мандарин, посветен внезапно в тайните на балета. Погледът на Сципион се спря върху този индивид. Протягайки ръка, той го метна на гръб и преди изненаданият обект на атаката му да разбере в чии ръце е попаднал, през колана на панталоните му бе пъхната една кука и той скоро се озова по средата на разстоянието между водата и реята по пътя си към Рид.
— Внимавай да не изпуснеш човека в морето! — извика Уайлдър строго от мястото си на далечния ют.
— Нали той шивач, мастър Хари — отвърна флегматичният чернокож — ако зашие него лошо, сам той ще си виновен.
През време на този кратък разговор майстор Хоумспън бе завършил благополучно полета си. Тук той бе посрещнат както подобава от Фид, който го вдигна на хълбока си, настани го удобно между реята и утлегара139 и се залови да го връзва с въже така, че шивачът да може да действува свободно с ръцете си.
— Дръж се добре! — подвикна Ричард, когато омота здраво добрия човечец. — Ха така. Затегни си въжето.
После стъпи с един крак на шията на пленника си и като го улови за крака, който щръкна във въздуха, невъзмутимо го сложи в скута на уплашения шивач.
— Ето, приятелю — каза той, — а сега развърти иглата и ръката си, все едно че се намираш на работното си място. В твоя изкусен занаят винаги се започва от основата, като се внимава да не се развали горницата.
