Призори той се събуди внезапно, стана и безшумно се приближи до прозореца. Беше чул неясно бръмчене, което много приличаше на шум от бавно движеща се кола. Но сега наоколо беше тихо. Пар отиде до умивалника, изми лицето си със студена вода и бавно го подсуши. После се върна отново до прозореца, придърпа един стол и седна така, че да може да обхване с поглед цялата алея, която водеше към къщата.
След около половин час видя една тъмна сянка да се прокрадва между дърветата. Малко след това тя се скри зад къщата.
Инспекторът излезе тихо от стаята, пресече площадката и се спусна по стълбите. Главният вход беше заключен и мина известно време докато го отвори. Когато излезе, навън вече нямаше никой. Той се промъкна крадешком по пътеката край къщата, но не откри неканения гост. Завърнал се при главния вход, Пар чу заглъхващ шум от отдалечаваща се кола — нощният посетител си беше отишъл.
Пар затвори вратата, заключи и се прибра обратно в стаята си. Случката го озадачи много. Който и да е бил този човек, той със сигурност не го беше видял, нито е можел да предположи, че е следен. По всяка вероятност си беше заминал почти веднага.
Загадката се изясни едва на сутринта, когато Пар слезе на закуска.
Джек стоеше пред камината и четеше един смачкан лист хартия, който изглеждаше така, сякаш е бил залепен някъде и след това откъснат. По големина приличаше на малък, ръчно напечатан афиш. Още преди да го пречете, Пар знаеше, че посланието е от Червения кръг.
— Какво мислите за това? — попита Джек, когато го видя да влиза. — Намерихме половин дузина такива афиши, залепени или забодени по дърветата край алеята. А този висеше под прозореца ми.
Инспекторът прочете:
„Дългът на баща ви още не е платен. Той ще остане неплатен, ако не убедите вашите приятели Дерик Йейл и Пар да прекратят дейността си.“
Отдолу с малки букви беше добавено, очевидно след известен размисъл:
„Няма да имаме повече претенции към отделни лица.“
— Значи е разлепвал афиши — замислено каза Пар. — Чудех се защо си отиде толкова бързо.
— Видяхте ли го? — попита изненадано Джек.
— Само го мернах. Всъщност знаех, че ще дойде, но очаквах по-сериозни последствия.
Той закуси, без да каже нито дума повече, отговаряйки само на въпросите на Джек, и то по възможно най-лаконичния начин. Едва когато тръгнаха през ливадата Пар попита:
— Чудя се, дали Червеният кръг знае, че сте влюбен в Талия Дръмънд?
Джек се изчерви.
— Защо питате? — и добави загрижено: — Нима мислите, че е възможно да си отмъсти на Талия?
— Ако това му е необходимо, той не би се поколебал да я ликвидира, ей така — и Пар щракна с пръсти.
После се обърна, прекратявайки разговоря.
— Ще го направи — повтори след малко.
— Мислех, че ще поискате да отидете на гарата, откъдето онази сутрин пристигна Марл.
Пар поклати глава.
— Предпочитам да разбера как е достигнал до къщата. Можете ли да си спомните на кое място точно той внезапно се развълнува?
— Разбира се — каза с готовност Джек, недоумяващ за какво е всичко това. — Беше много близо до къщата, всъщност мога да ви посоча точно мястото, защото си спомням, че стъпвайки в страни от алеята, той премаза с крак един току-що напъпил розов храст. Ето го и храста, или по-скоро онзи, който градинарят посади на неговото място.
И Джек посочи с ръка. Пар поклати глава няколко пъти.
— Това е изключително важно — каза той и отиде до мястото, където беше стъпканият храст. — Знаех си, че ме е излъгал. Оттук не би могъл да види цялата тераса. Марл каза, че е видял баща ви точно в момента, когато са му нанесли удара. Затова първото ми впечатление беше, че именно тази гледка го е изплашила.
Той разказа подробности от разговора, който беше провел с Марл, малко преди неговата смърт.
— Бих искал да уточня казаното — каза Джек. — Онзи ден татко прекара цялата сутрин в библиотеката и не излезе от къщата до момента, в който се качихме на терасата.
С бележник в ръка Пар правеше груба скица на околността. Вляво пред него се намираше масивната сграда на Сержууд хауз, а точно отпред бяха градините, заградени с лека телена ограда, която предпазваше цветните лехи от пасящите говеда. Сега тя беше изкривена от вратата, през която вероятно беше преминал Марл. Отдясно имаше храсталак и сред него стърчеше веселият връх на градински чадър.
— Татко обичаше този кът с храстите — обясни Джек. — При нас винаги има силен вятър, дори в най-топлите дни, и храстите правят заслон. Обикновено татко прекарваше в четене тука цели часове.
Пар се извърна бавно, отбелязвайки всеки детайл от пейзажа. След това кимна.
— Мисля, че видях всичко, което ми беше необходимо.
Докато се прибираха обратно към къщата, за голяма изненада на Джек, той заговори отново за снощния афиш.
— Това беше единствената грешна стъпка, която допусна Червеният кръг. — Мисля, че му е хрумнала допълнително. Кълна се, че не това е било първоначалното му намерение.
