— Току-що излезе и няма да се връща повече днес. Ако имате да му казвате нещо важно, ще се опитам да го намеря — предложи Талия, като едва владееше гласа си.
— Не зная дали е важно или не — продължи Джек, — но тази сутрин преглеждах документите на баща си, едно изключително неприятно занимание, и открих цяла купчина документи, отнасящи се до Марл.
— До Марл? — бавно каза тя.
— Да, вероятно бедният татко е знаел за Марл повече, отколкото сме можели да си представим. Марл е бил в затвора. Това известно ли ви е?
— Досещах се — каза Талия.
— Баща ми винаги проучваше хората, преди да работи с тях и явно е събрал доста информация от френското представителство за предишния живот на Марл. Той изглежда не е бил много стока и допускам, че губернаторът си е имал работа с него. Особено любопитен документ е един плик с надпис „Снимка от екзекуцията“. Той носи френски печат и явно губернаторът не го е отварял, тъй като мрази подобни ужасни неща.
— Вие отворихте ли го? — рязко попита Талия.
— Не — отвърна изненадано Джек. — Защо се нахвърляте така върху мене?
— Бихте ли ми направили една услуга, Джек?
Тя за първи път го нарече по име и почти видя как се изчерви.
— О, да, разбира се. Талия. Бих направил за вас всичко — разпалено каза той.
— Не отваряйте плика. Приберете всички документи, отнасящи се до Марл, на безопасно място. Ще ми обещаете ли да го направите?
— Обещавам — каза Джек, — но що за странна молба!
— Казали ли сте на някого за плика?
— Изпратих бележка до инспектор Пар.
Той чу недоволното й възклицание.
— Ще ми обещаете ли да не казвате на никого за снимката?
— Разбира се — отвърна той. — Ако искате мога да ви ги изпратя.
— Не, не правете това — каза Талия и рязко приключи разговора.
Тя остана няколко минути така, дишайки учестено, после се изправи, сложи си шапката, заключи офиса и отиде да обядва.
Четвъртото число на месеца премина, но Дерик Йейл беше още жив. Той отбеляза този факт, докато влизаше в офиса, който обитаваха заедно с Пар.
— Само дето си изпуснах риболова.
Пар изсумтя:
— По-добре да изпуснете риболова, отколкото ние да ви изпуснем от погледа си. Сигурен съм напълно, че ако бяхте предприели онова пътуване, вие никога нямаше да се завърнете.
Йейл се засмя:
— Имате голямо доверие в Червения кръг и в способността му да спазва обещанията си.
— В известен смисъл, да — отвърна инспекторът, без да вдига поглед от писмото, което пишеше.
— Чух, че Брабазон е дал показания пред полицията каза Йейл след кратка пауза.
— Да — потвърди инспекторът. — Показанията не съдържат много информация, но ще бъдат от полза. Брабазон призна, че дълго време е обменял парите, които Червеният кръг е измъквал от своите жертви, без да съзнава какво върши. Разказа и подробности около включването си в Червения кръг, след което вече е действувал напълно съзнателно.
— Подозирате ли го в убийството на Марл?
Инспектор Пар поклати глава.
— Нямаме достатъчно доказателства за такова нещо.
Той попи писмото си, сгъна го и го пъхна в един плик.
— Какво узнахте във Франция — попита Йейл. — Досега нямах възможност да поговоря за това с вас.
— Почти същото, каквото узна и бедният стар Фройънт. Всъщност аз следвах отблизо неговата линия на проучване, а тя малко или много се отнасяше до Марл и до злодеянията му. Вие знаете, че той е бил член на една престъпна банда във Франция и че заедно със своя приятел Лайтмън — струва ми се, че така се казваше — са били осъдени на смърт. Лайтмън е трябвало да умре, но палачите объркали работата и той отървал ножа. Тогава го изпратили на Дяволския остров или Кайен, изобщо в някоя от онези френски колонии, където умрял.
— Избягал е — тихо промълви Йейл.
— Да върви по дяволите — отвърна Пар. — Лично аз се интересувам много повече от Марл, отколкото от него.
— Говорите ли френски, Пар? — внезапно попита Йейл.
— Отлично, защо?
— Единствено, за да разбера, как сте се оправяли при разследванията.
— Говоря френски много добре — повтори Пар и смени темата.
— Лайтмън е избягал — продължи спокойно Йейл. — Чудя се къде ли е сега?
— Никога не би ме вълнувал подобен въпрос в гласа на Пар прозвуча нотка на нетърпение.
— Вие очевидно не сте единственият, който се интересува от Марл. На бюрото ви видях една бележка от младия Бирдмор, в която пишеше, че е открил някакви документи, отнасящи се до покойния Феликс. Баща му също е правил проучвания. Това беше в негов стил. Джеймс Бирдмор беше предпазлив човек.
Пар знаеше, че Йейл се кани да обядва с комисаря, но фактът, че не е включен в поканата, не го засегна. Тези дни той беше много зает с определянето на подходящи хора за охраната на правителството и с удоволствие пропускаше подобни ангажименти, които и без това го притесняваха.
Неговото присъствие на обяда би притеснило Йейл, който имаше да каже нещо много важно на комисаря, нещо, което Пар не трябваше да чуе.
Към края на обяда Йейл пусна бомбата. Ефектът беше тъй силен, че комисарят подскочи на стола и се задави.
