— Ставате глупав — промълви накрая тя. — Сега виждам, че сте новатор във възпитанието — гласът й беше тържествен. — Признайте, мистър Йейл, че за вас аз съм само един експеримент и че изпитвате точно толкова чувства, колкото мога да изпитам аз към онази стара грохнала муха върху стената.
— Не съм влюбен във вас, ако това мислите.
— Нещо подобно имам предвид — отвърна Талия. — С други думи, смятам да приема уволнението и седмичната си заплата и ви благодаря, че ми предоставихте възможност да се срещна и да работя за такъв безспорен гений.
Йейл приключи разговора с убеждението, че е направил сериозно предложение, което е било отхвърлено, спомена нещо в смисъл, че ще й даде препоръка и с това случаят за него се изчерпа. Влизайки в стаята си, той дори не счете за нужно да затръшне вратата след себе си.
Все пак за Талия уволнението беше важно събитие. То можеше да означава две неща. Или, че Дерик Йейл сериозно я подозираше — това беше по-опасната възможност, или, че е някаква хитрост, част от по-сложен план, подготвящ нейното ликвидиране.
По пътя към къщи Талия си спомни неговото подмятане по адрес на Джонсън от Милдрид стрийт. Трябва да се криеше нещо зад споменаването на този факт, за който той знаеше, че е свързан с Червения кръг и се опитваше да й го подскаже.
Когато се прибра, Талия също както и предната вечер, намери едно писмо. Червеният кръг беше прилежен в кореспонденцията си, поне що се отнасяше до нея. Тя отвори плика едва когато влезе в стаята.
„Ти се справи добре — започваше писмото. — Правилно изпълни инструкциите. Запознаването ти с Уилингс беше подготвено умело и, както ти бях обещал, не срещна никакви трудности. Искам да опознаеш добре този човек и да откриеш малките му слабости. Разбери каква е неговата позиция и тази на правителството по отношение на моето предложение. Роклята, с която беше днес на обяд, не изглеждаше особено добре. Не спестявай пари от дрехи. Днес Дерик Йейл те уволни, но това не бива да те тревожи, тъй като и без това присъствието ти в неговия офис повече не е необходимо. Тази вечер ще прекараш с Уилингс. Той е особено податлив на женски чар. Ако е възможно, остави го да те покани у тях и да ти покаже колекцията от стари мечове, с която много се гордее. Така ще можеш да проучиш разположението в къщата.“
Талия надзърна в плика. Вътре имаше две лъскави банкноти от по 100 лири и тя ги прибра в малката си дамска чантичка с помръкнало лице.
Мистър Рафаел Уилингс беше рожба на своето време. Независимо че едва минаваше четиридесетте, той бе успял да влезе в правителството благодарение на безусловно силния си характер. Да го описваме като прославен министър, би означавало да преувеличим истината. Рафаел Уилингс не се ползуваше с особена популярност нито сред колегите си, нито сред народа, който въпреки че признаваше забележителната му енергия и го славеше като най-блестящ сред парламентарните оратори, се отнасяше към него с недоверие. Министърът беше дал толкова много доказателства за своето лицемерие, че изглеждаше странно как все още заема този висок пост.
Независимо от всичко, Рафаел Уилингс имаше и многобройни привърженици, хора, които му вярваха безпрекословно и гласуваха само когато той вдигнеше ръка. А мнозинството в парламента не беше достатъчно, за да изключи тази група.
Уилингс не се ползваше с добро име сред колегите си. Не е нужно да бъдат споменавани всички обстоятелства, допринесли за тази репутация, но е известен случаят, когато той едва успял да избегне явяването си в съда по повод на един скандален бракоразводен процес. Лошата му слава беше толкова голяма, че на два пъти полицията прави внезапни проверки в клуба „Мерос“ и в още един модерен нощен клуб, на които Уилингс беше член и редовен посетител, с надеждата да го компрометира. Акцията била замислена от съпругата на един от неговите колеги, но този факт не останал незабелязан за Уилингс, чийто вестник предприел ожесточена атака срещу нещастния съпруг, така добре обмислена и насочена, че министърът се оттеглил от политическия живот.
Уилингс беше добре сложен мъж, склонен към напълняване, леко плешив, но несъмнено чаровен. Той беше убеден, че запознанството му с Талия Дръмънд се дължи на собственото му умение и сигурно би останал потресен, ако научеше, че дамата, която ги беше запознала, е действувала по инструкции на Червения кръг. Червеният кръг имаше свои хора във всички сфери на живота и във всички прослойки. Имаше счетоводители, поне един директор на железници, доктор, трима собственици на хотели и други. Всички те бяха добре платени и нямаха сериозни задължения. Понякога, както в този случай, задачата им се свеждаше само до това да запознаят двама души и винаги инструкциите на Червения кръг идваха под една и съща форма.
