Тази велика сила имаше изключително добра организация. По някакъв тайнствен начин Червеният кръг надушваше бедността и нищетата почти толкова бързо, колкото и самите потърпевши. Един по един той ги привличаше в бандата, като по правило никой не познаваше нито останалите, нито своя шеф. Червеният кръг се срещаше с тях на странни места и при странни обстоятелства. Всеки получаваше своя собствена задача, която често беше съвсем елементарна.
Някои членове на Кръга, изпаднали в паника, бяха дали показания в полицията, от които ставаше ясно колко прости и маловажни са били задачите, възлагани от тайнствения човек.
По-голямата част обаче, водени от страха за трагични последици при проявена нелоялност, оставаха верни на непознатия си водач.
Доказателство за безупречно действащата шпионска система бе фактът, че когато в деня на обяда на Дерик Йейл с комисаря Червеният кръг изпрати до всеки член покана да се яви на първото им общо събрание, като им даваше пълни инструкции дори за това как да се облекат и как да избегнат разпознаването помежду си, той пропусна колебаещите се и недоволните, сякаш беше прочел мислите им.
У Талия Дръмънд тази среща с Червения кръг завинаги щеше да остави един жив и мъчителен спомен.
В града имаше много стари църкви, но нито една от тях не беше по-стара от „Света Агнес“ на Паудър хил. Оцеляла по време на Големия пожар, сега тя се задушаваше сред оживения град, израснал край нея. От всичките й страни се издигаха високи складове, които скриваха от погледа дори ниския й връх. Църквата се посещаваше от паство, което може да се изброи на пръстите на двете ръце и имаше викарий, който всяка седмица изнасяше горещи проповеди. Някога наоколо е имало църковен двор, където под сенките на дърветата са почивали костите на верующите. Но ненаситният град, алчен за повече пространство, беше издал закони, с които беше преместил костите на „по-здравословни“ места и беше издигнал над семейните гробници обществени сгради.
Входът на църквата се намираше срещу една алея, идваща от някакъв страничен път, така че силуетите, които се промъкваха по неосветеното й пространство, сякаш се стопяваха през почти невидимите врати на църквата в мрак, по-черен от нощта.
В „Света Агнес“ Червеният кръг проведе първата и последна среща със своите сътрудници. Организацията му отново беше възхитителна. Всеки един от членовете на общността имаше изрични указания за минутата, в която трябва да пристигне, така че да бъде избягнато засичане при влизане. Как Червеният кръг се беше снабдил с ключовете от черквата и какви прецизни изчисления е трябвало да направи, за да вмести срещата в интервала между двете преминавания на полицейския патрул, Талия Дръмънд можеше само да гадае.
Тя пристигна навреме по алеята и изкачи двете стъпала към църквата. При нейното приближаване вратата се отвори и се затвори веднага, след като влезе. Нямаше никакво осветление, освен бледата светлина на нощта, която проникваше през рисуваните стъкла на прозореца.
— Върви право напред! — прошепна глас. — Седни в края на втората пейка вдясно!
В църквата имаше и други хора. Талия едва ги различаваше, по двама на пейка — едно мълчаливо призрачно множество. След малко мъжът, който я посрещна, отиде до олтара и още с първите му думи тя разбра, че пред тях стоеше Червеният кръг.
Гласът му беше нисък и приглушен. Талия предположи, че носи на главата си същото було, както при първата им среща.
— Приятели — започна непознатият, — дойде време нашето общество да се разпусне. Вие сте прочели във вестниците моето предложение и сте заинтересовани от него дотолкова, доколкото възнамерявам да разпределя най-малко 20% от парите, които евентуално ще получа от правителството, сред онези, които ми служиха. Ако сред вас има такива, които се страхуват, че някой може да попречи на срещата ни, позволете ми да ги успокоя, че през следващите петнайсет минути няма да мине полицейски патрул и е невъзможно думите ми да бъдат чути отвън.
Той леко повиши тон и в гласа му прозвучаха по-твърди нотки.
— Що се отнася до онези, които крият в сърцата си коварство и си въобразяват, че една така широко оповестена среща може да спомогне за моето разобличаване, то искам да ги уверя, че е невъзможно да бъда заловен тази вечер. Дами и господа, няма да крия от вас, че се намираме в голяма опасност. Фактите, които биха дали възможност на полицията да ме залови, на два пъти почти излязоха наяве. По петите ми са Дерик Йейл, който, не отричам, за мен е една голяма заплаха и инспектор Пар — мъжът замълча, — който също не е за подценяване. В този върховен момент аз не се колебая да призова всеки един от вас към изключително съдействие. Утре ще получите задачите си във връзка с акцията, разработени така подробно, че да се изключва всяка възможност за недоразумение. Помнете, че сте изложени на не по-малка опасност от самия мен — гласът му омекна, — и възнаграждението ще бъде голямо. Сега ще излезете един по един на интервали от по 30 секунди, първо първите двама вдясно, после първите двама вляво. Тръгвайте!
