Преди обаче тя да успее да проговори, той впи устните си в нейните. Талия се опита да вмъкне ръка помежду им и да му приложи хватка от джиу-джицу, която бе научила в училище, но противникът й явно имаше понятие от това изкуство. При влизането си в стаята тя бе видяла ниша със завеси в единия край и сега Уилингс я влачеше нататък. Талия не викаше, дори според Рафаел се съпротивляваше по-малко, отколкото очакваше. Само на два пъти се опита да проговори, но и двата пъти той я спря. Боричкайки се, те приближаваха все по-близо и по-близо до завесата…
Двамата прислужници италианци се намираха в кухнята, която беше доста отдалечена, когато чуха вик и оглеждайки се, се втурнаха в хола. Вратата на гостната беше отключена и те я отвориха рязко. Близо до завесата по лице лежеше Рафаел Уилингс със забити десет сантиметра от асирийската кама в рамото. До него с втренчен поглед стоеше пребледняла Талия.
Единият от слугите издърпа камата от гърба на господаря си и го положи стенещ върху дивана, а другият грабна телефона. Във вълнението си този, който се опитваше да спре кръвотечението от раната, говореше нещо бързо и неясно на Талия, но тя нито го чуваше, нито би го разбрала.
Момичето напусна като насън стаята, мина през хола и излезе на открито.
Колата на Рафаел Уилингс стоеше встрани от къщата и шофьорът я беше оставил без надзор. Талия се огледа. Нямаше никой. Изведнъж цялата й енергия се събуди, тя скочи на шофьорската седалка и включи стартера. Двигателят изръмжа и колата пое надолу по алеята. В долния край обаче я очакваше препятствие — железните врати бяха заключени и Талия си спомни, че на идване се беше наложило шофьорът да слиза да ги отключва. Нямаше време за губене. Тя се върна в колата и я подкара с пълна газ срещу вратите. Посипаха се счупени стъкла, чу се трясък от разбиване на врати и лимузината изскочи на шосето с повреден радиатор, изкривени фарове и разкъсан калник. Но беше в движение и Талия я подкара към Лондон. Портиерът на сградата, в която живееше, не можа да я познае, толкова обезумяла и променена беше.
— Не ви ли е добре, мис? — попита я той, докато й помагаше да се качи в асансьора.
Талия поклати глава.
Още от вратата тя се хвърли към телефона, набра номера и заля човека, който й се обади, с такъв порой от безумни и несвързани думи, прекъсвани от ридание, че той се видя затруднен да разбере какво точно се беше случило.
— Вътре съм, пропаднах — хлипаше тя. — Не мога да направя нищо повече! Няма да направя нищо повече! Беше ужасно, ужасно!
Талия пусна слушалката и тръгна, олюлявайки се, към своята стая. Струваше й се, че ще припадне, ако не се съвземе. Минаха часове преди да си възвърне нормалния вид.
Когато пристигна вечерта при нея, мистър Дерик Йейл я завари спокойна и надменна, както винаги.
— Каква неочаквана чест хладно каза тя. А кой е вашият приятел?
Очите й се спряха върху човека зад Йейл.
— Талия Дръмънд — започна строго Йейл, — имам заповед за вашето арестуване.
— Отново? — повдигна вежди тя. — Изглежда непрекъснато съм в ръцете на полицията. Какво е обвинението?
— Опит за убийство — отговори той. — Опит за убийство на мистър Рафаел Уилингс. Предупреждавам ви, че всичко, което кажете отсега нататък, може да бъде използвано срещу вас.
Другият мъж пристъпи към нея и я хвана за ръката.
Тази нощ Талия Дръмънд прекара в една килия в полицейския участък Мерилбоун.
— Какво точно се е случило, тепърва ще разбера — каза Дерик Йейл на мълчаливия, но внимателно слушащ го инспектор Пар. — Пристигнах в Онслоу Гардънс малко след като Уилингс беше отвел момичето. Слугите не бяха много склонни да ми дадат информация, но скоро разбрах, че двамата са отишли в лятната му къща в провинцията. Дали го е подмамила тя, или той нея, ще каже следствието. Навярно Уилингс е останал с впечатление, че Талия го е последвала против волята си. Винаги съм подозирал, че момичето е нещо повече от обикновен служител на Червения кръг. Разтревожен, заминах веднага за Тетфилд и пристигнах малко след като Талия беше избягала с колата на Уилингс, премазвайки по пътя си външната врата. Между другото не й липсва самообладание.
— Как е Уилингс?
— Ще се оправи, раната му е повърхностна. Но по-важното е, че престъплението е било замислено предварително. Уилингс е забелязал изчезването на камата, след като оставил Талия сама в стаята и излязъл да си облече палтото. Той смята, че момичето е скрило оръжието в маншона си, и това, разбира се, изглежда напълно възможно. Не ми обясни само какво точно се е случило непосредствено преди инцидента.
— Хм — промърмори Пар. — Какво представлява стаята? Имам предвид стаята на произшествието.
— Това е една хубава малка гостна, която е свързана с така наречената Турска стая — великолепен образец на източното изкуство. И струва ми се, че мога да си представя малко или много неприличната картина на това, което се е случило. Уилингс не се ползува с особено добра репутация. Двете помещения са разделени само с една завеса и именно край нея намерихме ранения.
