Мистър Уилингс не се чувстваше достатъчно здрав, за да присъства в залата, но намери сили да изпрати оставката си в правителството като отговор на предложението от страна на министър-председателя, получено в плик и имащо много неприятен тон. Острият език на министър-председателя беше добре известен и дори невъзмутимият Уилингс се почувствува засегнат.
Каквото и да се случеше, той беше компрометиран завинаги. Дори политическите му поддръжници без съмнение щяха да останат потресени от показанията, които трябваше да даде. Беше завел едно момиче — почти непознато — в своята къща в провинцията, беше се опитал да я изнасили и накрая беше наръган с нож. Нямаше начин да се представи по-омекотено тази неприятна история и той се упрекваше горчиво за своята глупост.
Докато Талия беше в затвора, Пар се опита да поговори с нея. Но момичето отказа да се срещнат в килията и настоя разговорът да бъде проведен в присъствието на надзирателката. Седнали един срещу друг на масата в голямата стая за свиждане, тя обясни:
— Трябва да ме извините, мистър Пар, че не пожелах да разговаряме в моите покои. Но много надеждни млади сътрудници на Червения кръг се срещнаха със смъртта по време на разпит в килиите си.
— Единственият, за когото се сещам — каза безстрастно Пар, — е Сибли.
— Който беше блестящ пример за неблагоразумие.
Талия се усмихна, показвайки белите си зъби:
— И така, какво искате от мен?
— Искам да ми разкажете, какво точно се случи, когато пристигнахте в Онслоу Гардънс.
Тя описа честно и подробно следобедното си посещение.
— Кога разбрахте, че камата е изчезнала?
— Докато разглеждах стаята и чаках Уилингс да си облече палтото. Как е Лотарио?
— Добре е — отвърна Пар. — Страхувам се, че ще се оправи. Исках да кажа — бързо добави той, радвам се, че ще се оправи. Тогава ли за първи път Уилингс забеляза липсата на камата?
Талия кимна.
— Носехте ли маншон?
— Да отвърна тя. — Това ли е мястото, където се предполага, че е било скрито смъртоносното оръжие?
— Маншонът на ръката ви ли беше, когато отидохте в къщата в Хатфилд?
Момичето се замисли за момент и кимна:
— Да.
Инспекторът се изправи.
— Получавате ли достатъчно храна?
— Да, от затвора. Затворническата храна ми понася добре и не бих искала някой, воден от криворазбрана сърдечност да ми изпраща вкусни неща отвън. Доколкото знам, следствените имат това право.
Пар потърка брадата си.
— Мисля, че сте много мъдра — каза той.
Покушението срещу Рафаел Уилингс хвърли правителството почти в паника.
Когато се завърна в Управлението, Пар забеляза голямата загриженост на всички. Министър-председателят се тревожеше с право, тъй като Червеният кръг не беше съобщил кога ще падне следващата жертва и коя ще бъде тя.
Инспекторът отиде на Даунинг стрийт, където в продължение на два часа разговаря с министър-председателя. Тази първа в живота му лична консултация, беше последвана от среща в самото правителство — факт, който вестниците веднага отбелязаха.
Те твърдяха най-безотговорно, че животът на министър-председателя е бил изложен на опасност и това тяхно съобщение не беше нито потвърдено, нито отхвърлено.
Прибирайки се същата вечер у дома си, Дерик Йейл завари Пар да го чака пред вратата.
— Случило ли се е нещо? — попита бързо той.
— Имам нужда от помощта ви — каза Пар, и не обели нито дума повече, докато не се разположи в удобния стол пред камината в дневната на Йейл.
— Вие знаете, Йейл, че трябваше да се оттегля, но министър-председателят предвижда освобождаването ми малко по-рано, отколкото очаквах. Назначената правителствена комисия, поставя под въпрос методите на Главно управление на полицията и аз съм поканен от комисаря да присъствувам на една неофициална среща утре вечер в дома на министър-председателя.
— С каква цел? — попита Йейл.
— Ще изнеса нещо като доклад — мрачно каза Пар, — за да обясня на присъствуващите какви методи съм използувал срещу Червения кръг. Сигурно помните, че ми бяха предоставени специални пълномощия и че не ми беше разрешено да кажа пред правителството всичко, което знам. Смятам да го направя утре вечер и моля за вашето съдействие.
— Скъпи приятелю, вие го имате още преди да сте ме помолили — отвърна разпалено Йейл.
Пар продължи:
— Все още около Червения кръг има неща, които за мен са загадка, но полека-лека ги подреждам. В момента съм под впечатлението, че има някой в Управлението, който работи за тях.
— Такова е и моето мнение — бързо каза Йейл. — Защо мислите така?
— Ами — започна бавно Пар, — ще ви дам един пример. Младият Бирдмор намерил сред документите на баща си една снимка и ми я изпратил по пощата. Пликът пристигна непокътнат, но когато го отворих, вътре имаше само една празна картичка. После разбрах, че Джек е дал плика на Талия Дръмънд. Той се кълне, че е стоял на прага на къщата и е гледал как тя го пуска в пощенската кутия от другата страна на пътя. Ако това е така, значи някой е подменил плика след пристигането му в Управлението.
— Каква е била снимката? — попита заинтригуван Йейл.
