Мистър Пар беше така потънал в мислите си, че събеседникът му го помисли за заспал. Но инспекторът не спеше. Напротив, беше съвсем буден и осмисляше неприятния факт, че за пореден път славата, свързана с разкрития по отношение на Червения кръг, каквато и да беше тя, щеше да отиде за сметка на Йейл. Но той не му завиждаше.
Пар се отърси рязко от настроението, което нямаше нищо общо с предмета на разговора.
— Всички големи престъпници се провалят от недооценяване на грешките си — каза пророчески той.
Йейл се усмихна:
— Грешката в случая, предполагам, е, че не са убили нашия приятел Уилингс. Той не е приятен човек, макар че от всички членове на правителството заслужава най-много да бъде спасен. Благодарен съм все пак, че тези дяволи не го ликвидираха.
— Не говорех за мистър Уилингс — бавно промълви инспекторът, — а за малката глупава лъжа, казана ми от един човек, който сигурно знае повече.
След тези тайнствени думи Пар излезе да съобщи неприятната новина на Джек Бирдмор.
Беше точно в стила му да се сети първо за Джек, когато разбра за ареста на Талия Дръмънд. Той държеше на момичето повече, отколкото то можеше да предположи и знаеше по-добре от Йейл колко тежка може да бъде мисълта за вината на Талия Дръмънд за човек, който я обича.
Но Джек вече знаеше. Новината за ареста беше публикувана в последните издания на вестниците и когато Пар пристигна, той завари самата картина на отчаянието.
— Трябва да й намеря най-добрите адвокати — каза тихо Джек. Не зная дали мога да ви имам доверие, мистър Пар, защото вие естествено ще бъдете от другата страна на барикадата.
— Естествено — каза инспекторът, но аз също изпитвам скрита симпатия към Талия Дръмънд.
— Вие? — Джек беше изненадан. — Защо? Мислех…
— От човечност отвърна Пар. — Престъпникът за мен е само престъпник. Нямам лично отношение към хората, които арестувам. Труланд, отровителят, когото изпратих на бесилката, беше един от най-приятните хора, които съм срещал. Почти се бях привързал към него.
Джек потръпна:
— Не слагайте отровителите и Талия на една везна. Наистина ли смятате, че тя е водещата фигура в Червения кръг?
Мистър Пар сбръчка дебелите си устни:
— Дори някой да ми каже, че начело стои архиепископът, пак няма да се изненадам, мистър Бирдмор. Докато случаят с Червения кръг не приключи, на всички ни предстоят тежки моменти. Аз започнах това разследване подготвен, че всеки един би могъл да бъде Червеният кръг — вие, Марл, комисарят или Дерик Йейл, Талия Дръмънд всеки!
— Все още ли поддържате това мнение? — попита Джек, опитвайки се да се усмихне. — По тази логика мистър Пар, вие също бихте могли да бъдете престъпник.
Пар не отрече.
— Майка смята… — започна той и този път Джек наистина се разсмя.
— Вашата баба навярно е забележителна личност. Тя има ли мнение по въпроса?
Детективът енергично кимна.
— Винаги е имала, още при първото убийство. Поставя пръста си точно на място, мистър Бирдмор, и аз винаги й давам това право. Най-добрите идеи съм получавал от нея, на практика всичко… той замълча.
Джек продължи да се смее, но в същото време изпитваше леко разочарование. Този човек, болестно завладян от естеството на своята работа, бе достигнал високия си пост в полицията благодарение на упорито, но лишено от фантазия постоянство. Във всяка служба хората се изкачват до върха на йерархията след дългогодишна работа. Звучеше невероятно в момент, когато най-блестящите мозъци се опитваха да сринат из основи тази тайнствена организация, някой да възвеличава съвет, даден му от неговата баба.
— Трябва да подновя запознанството си с вашата леля — каза Джек.
— Тя отиде в провинцията — беше отговорът. — Една жена идва всяка сутрин да почиства, но вече съм съвсем сам. В момента в къщата липсва предишният уют.
Разговорът се прехвърли върху домашните проблеми на инспектора и Джек въздъхна с облекчение. Тяхната незначителност действуваше успокоително на възбуденото му съзнание и той почувствува, че една вечер, прекарана с всезнаещата баба, би го отпуснала напълно.
След малко Пар отново подхвана сериозен разговор:
— Утре Дръмънд ще бъде доведена в съда и след това отведена в затвора.
— Има ли надежда да я освободят под гаранция?
Пар поклати глава:
— Не, ще я откарат в Холоуей, но това няма да й навреди много. — Думите му според Джек бяха напълно безсърдечни. — Холоуей е един от най-хубавите затвори в страната и може би тя ще остане доволна от почивката.
— Защо точно Йейл я арестува? Мислех, че това е ваша работа.
— Аз му наредих отвърна Пар, — той има статут на редовен полицай и тъй като е свързан със случая от самото му начало, счетох, че е най-добре да го доведе докрай.
На следващия ден, точно както инспекторът предрече, съдът, се ограничи само с основанията за арест и Талия беше откарана в затвора.
Голяма тълпа от хора, привлечени от сензационния характер на обвинението, пълнеше улиците около съда.
