— Майрик ме командирова в Швеция на разузнавателна мисия — той заопипва чашата с минерална вода. — За шест месеца. Тръгвам през почивните дни.
— О.
Той се озадачи, защото не забеляза никаква реакция по лицето й.
— Днес се обадих на Сьос и на баща ми и им съобщих за командировката — продължи той. — Баща ми се оказа необичайно разговорлив. Дори ми пожела късмет.
— Хубаво — усмихна се бързо тя и изведнъж се престори на заета с менюто с десертите. — На Олег ще му бъде мъчно за теб — добави тихо тя.
Погледна я, но не успя да улови погледа й.
— Ами на теб? — попита той.
По лицето й се изписа горчива усмивка.
— Предлагат „Бананов сплит по сечуански“ — съобщи тя.
— Поръчай два.
— И на мен ще ми липсваш — отвърна тя и се загледа в следващата страница от менюто.
— Колко?
Тя повдигна рамене.
Той повтори въпроса. И видя как тя си пое дълбоко въздух, понечи да заговори, но въздъхна и започна отначало. Накрая все пак обясни:
— Съжалявам, Хари, но точно сега в живота ми има място само за един-единствен мъж. Малък мъж на шест години.
Сякаш го обля студен душ.
— Стига де — възрази Хари. — Не може да съм се заблудил чак толкова.
Тя вдигна очи от менюто с въпросителен поглед.
— Ти и аз — Хари се наведе напред. — Тук, тази вечер. Та ние флиртуваме. И се чувстваме чудесно заедно. Но искаме повече от това. Ти искаш повече от това.
— Може би.
— Не може би. Съвсем сигурно. Искаш всичко.
— Как така?
— Как така ли? Ти ще ми кажеш как така, Ракел. Заминавам за някаква дупка в Южна Швеция след броени дни. Не съм разглезен мъж, но само искам да знам дали има при кого да се върна през есента.
Погледите им се срещнаха и този път той не изпусна нейния. Гледа я продължително. Накрая тя остави менюто.
— Съжалявам. Не искам да съм такава. Знам колко странно звучи, но… другият вариант е неприемлив.
— Какъв друг вариант?
— Да направя това, което ми се иска. Да те заведа у дома, да те разсъблека и да се любя с теб цяла нощ.
Тя прошепна последните думи тихо и бързо. Сякаш дълго е отлагала това признание, но щом веднъж е решила да го направи, трябваше да го изрече точно така. Разголено и директно.
— А защо не още една нощ? — попита Хари. — Защо не още много нощи? Утре, вдругиден, следващата седмица и…
— Престани! — Над носа й се появи бръчка на раздразнение. — Разбери, Хари. Невъзможно е.
— Така е — Хари извади цигара и я запали. Не се отдръпна, когато ръката й го погали по бузата, по устните.
Предпазливата ласка премина като ток по нервите му и остави след себе си безмълвна болка.
— Не е заради теб, Хари. Известно време си мислех, че мога да опитам веднъж. Премислих всички аргументи. Двама зрели души. Няма други замесени. Неангажиращо и просто. И мъж, който ме привлича повече от всеки друг след… след бащата на Олег. Затова знам, че няма да бъде само веднъж. А това… не е приемливо.
Тя млъкна.
— Защото бащата на Олег е алкохолик ли? — попита Хари.
— Защо ми задаваш този въпрос?
— Не знам. Това би обяснило защо не искаш да се замесваш с мен. Не е задължително да си живяла с друг пияница, за да разбереш, че съм лоша партия, но…
Сложи ръка върху неговата.
— Ти не си лоша партия, Хари. Не е това.
— А какво е?
— Днес е за последно. Затова е. Няма да се виждаме повече.
Тя го изгледа продължително. И сега той забеляза, че сълзите в ъгълчетата на очите й не са от смях.
— А продължението на историята? — попита той и се опита да се усмихне. — И то ли е като всичко останало в ПСС, на принципа „нужно е да разберем“?
Тя кимна.
Келнерът се приближи към масата им, забеляза колко неподходящ е моментът и изчезна.
Тя отвори уста, понечи да каже нещо, Хари видя, че тя ще се разплаче всеки момент, но с усилие прехапа долната си устна. После остави салфетката върху масата, отмести стола назад, стана и си тръгна, без да пророни и дума. Хари остана загледан в салфетката. Сигурно я е стискала дълго в ръката си, понеже бе смачкана на топка. Той наблюдаваше как бавно се разтваря като бяло хартиено цвете.
Полицай Халвуршен се събуди от звъненето на телефона; светещите цифри на дигиталния будилник показваха 01.20.
— Обажда се Хуле. Спиш ли?
— А, не — отвърна Халвуршен, без да има представа защо лъже.
— Чудя се за някои неща относно Свере Улсен.
По запъхтяното дишане и шума от уличното движение Халвуршен разбра, че Хари е навън и върви.
— Знам какво те интересува — изпревари го Халвуршен. — Свере Улсен е купил чифт кубинки от представителния магазин „Топ Сикрет“ в центъра. Разпознаха го по снимката и дори успяха да определят датата на покупката. И от КРИПОС са били там, за да проверят алибито му във връзка с убийството на Халгрим Дале преди Коледа. Но аз ти пратих всичко това по факса по-рано днес.
— Знам, сега идвам оттам.
— Сега ли? Нали щеше да ходиш на вечеря?
— Е, да. Приключихме рано.
— И си отишъл на работа? — недоверчиво попита Халвуршен.
— Да, отидох. Този твой факс ме накара да се замисля. Чудя се дали можеш да провериш още няколко неща. Ще ми трябват за утре.
