— Най-после — с трескава, нервна гримаса Свере пъхна пръсти в плика. — Какво е това? — попита той и извади сгънат лист.
Списък с осемте лица, които Отделът за борба с насилието в най-скоро време ще посети, почти сигурно ще им вземе кръвни проби и ще ги изпрати за ДНК-анализ, за да провери дали съвпадат с ДНК-то от следите от кожа, които откриха по шапката ти на местопрестъплението.
— По шапката ми ли? Та ти каза, че си я намерил в колата си и си я изгорил!
Свере гледаше втрещено Принца, който поклати глава със съжаление.
— Изглежда съм се върнал на местопрестъплението. Там млада обезумяла от ужас двойка чакаше полицията. Трябва да съм „изтървал“ шапката в снега само на няколко метра от трупа.
Свере се хвана за главата с две ръце. После отново я пусна.
— Изглеждаш объркан, Улсен?
Свере кимна и се опита да се усмихне, но крайчетата на устата му сякаш не искаха да се подчинят.
— Искаш ли да ти обясня?
Свере пак кимна.
— При убийство на полицай случаят се ползва с приоритет, независимо колко време ще отнеме. Не го пише в никоя инструкция, но никога не се задават въпроси относно използваните ресурси, когато жертвата е от редиците на полицията. Точно това е проблемът при убийството на полицаи — разследващите просто не се предават, докато не хванат…
Той посочи Свере.
— … виновника. Въпрос на време е. Затова си позволих да помогна малко на разследващите, та периодът на изчакване да не е толкова продължителен.
— Но…
— Сигурно се чудиш защо съм помогнал на полицията да те открие, като е повече от вероятно, че ще ме издадеш, за да намалиш присъдата си?
Свере преглътна с усилие. Опита се да мисли, но се оказа свръх силите му и всичко се обърка.
— Трудно е да се проумее, разбирам — Принца погали с пръст имитацията на железния кръст, закачен на пирон на стената. — Нищо не пречеше, естествено, да те застрелям веднага след убийството. Но тогава полицията щеше да разбере, че имаш съучастник, който иска да прикрие следите си, и щеше да продължи търсенето.
Той откачи веригата от пирона и я сложи на врата си върху коженото яке.
— Друг вариант бе набързо да „разреша“ случая на своя глава, да те застрелям по време на арест и да подредя нещата да изглежда, че си оказал съпротива. Проблемът в този случай щеше да бъде от друго естество — подозрително умело е човек сам да разреша подобен случай. Някой може да се позамисли, особено като се има предвид факта, че аз последен съм видял Елен Йелтен преди смъртта й.
Млъкна и се засмя.
— Не се стряскай толкова, Улсен. Всичко това са само възможности и аз съм ги отхвърлил. Аз направих друго. Непрекъснато наблюдавах разследването и се постарах да затегнат обръча около теб. През цялото време планът ми беше да изчакам, докато се приближат, и да се присъединя, да поема щафетата и сам да пробягам последната обиколка. Впрочем един пияница от ПСС надуши следите ти.
— Ти… ти полицай ли си?
— Отива ли ми? — Принца посочи железния кръст. Майната му. И аз съм войник като теб, Улсен. Всеки кораб трябва да има плътни водонепромокаеми прегради, ако ли не — и най-малката пробойна ще го потопи във водата. Знаеш какво би означавало сега да ти издам самоличността си, нали?
Устата и гърлото на Свере пресъхнаха до степен да не може да преглъща. Премигваше, изплашен до смърт.
— Означава да не те пусна да излезеш жив от тази стая. Схващаш ли?
— Да — изскърца дрезгаво гласът на Свере. — П-парите ми…
Принца мушна ръка под коженото яке и извади пистолет.
— Не мърдай.
Отиде до леглото, седна до Свере и хванал пистолета с две ръце, го насочи към вратата.
— Това е „Глок“, най-сигурното огнестрелно оръжие на света. Вчера ми го донесоха от Германия. Фабричният му номер е пропуснат. Стойността му на улицата е около осем хиляди крони. Погледни на това като на първа вноска.
Пистолетът гръмна и Свере подскочи. Втренчи се ужасен в малката дупка високо горе на вратата. Прахът танцуваше в малката ивица слънчева светлина, проникваща през дупката като лазерен лъч и пронизваща цялата стая.
— Вземи го — Принца пусна пистолета в скута му. После стана и тръгна към вратата. — Дръж го здраво. Перфектно балансиран е, нали?
Свере неохотно хвана дръжката на оръжието. Усети полепналата от пот тениска на гърба си. На тавана има дупка. Можеше да мисли само за това. Ето, куршумът проби нова дупка, а още не са извикали майстор. После настъпи онова, което очакваше. Той затвори очи.
— Свере!
Вика сякаш се дави. Той стисна пистолета. Винаги вика така, все едно се дави. После отвори очи и видя как Принца се завъртя на забавен каданс пред вратата, как ръцете му се вдигнаха нагоре и в тях блесна черният револвер „Смит & Уесън“, който държеше.
— Свере!
От дулото изхвръкна жълта искра. Пред очите му се мярна майка му, застанала на най-долното стъпало. После куршумът го достигна, премина през челото му, излезе от задната част на главата, където отнесе със себе си и „Heil“ от татуировката „Sieg Heil“, влезе в дървената греда на стената, мина през изолацията и се спря от вътрешната страна на оцветената външна бетонна стена. Но тогава Свере Улсен бе вече мъртъв.
