Хари си позволи да се наслади за три секунди на усещането от допира на хладната кожа на седалките в самолета на „Тиролиън Еър“. После пак започна да премисля.
Под тях пейзажът наподобяваше килим от зелени и жълти парчета, а Дунава блестеше на слънцето като кафява болезнена рана. Стюардесата току-що съобщи, че предстои да се приземят и Хари се подготви.
И преди никога не се бе прехласнал по летенето, но през последните години започна да се плаши. Веднъж Елен го попита от какво се страхува.
— Че ще паднем и ще умра, от какво друго по дяволите? — отвърна й той.
Тя му обясни, че вероятността да загине в самолетна катастрофа при едно-единствено пътуване е едно на три милиона. Той й благодари за информацията и каза, че вече не се страхува.
Хари вдишваше и издишваше в опит да не слуша променящите се звуци от двигателя. Защо страхът от смъртта се изостря с годините, не е ли редно да е обратното? Сигне Юл бе на седемдесет и девет години, вероятно е била изплашена до смърт. Откри я един от патрулите на крепостта „Акершхюс“. Получили обаждане в централата от известен милионер на пристана „Акер Брюге“, който не можел да заспи и им съобщил, че една от лампите на южния път е изгаснала. Дежурният изпратил един от патрулите. Хари го разпита два часа по-късно и той му описа как, когато се приближил, видял над лампата да лежи безжизнена жена и да закрива светлината. Първо я помислил за наркоманка, но я доближил и забелязал побелялата коса и старомодните дрехи, тогава разбрал, че става дума за старица. После се зачудил да не би да й е прилошало, но открил, че ръцете й са завързани. Едва когато съвсем се приближил до нея, видял зеещата дупка в палтото й.
— Гръбначният й стълб беше прекъснат — обясняваше той на Хари. — Мамка му, направо го видях.
После разказа как се подпрял с ръка на каменната стена и започнал да повръща. Едва по-късно, когато полицията дошла и преместила жената, за да се освети стената, разбрал какво е лепкавото нещо по ръката му. Показа на Хари ръката си, сякаш това бе от значение.
Групата на местопрестъплението бе дошла, а Вебер отиде до Хари, докато наблюдаваше Сигне Юл със сънени очи и каза, че тук не Господ е бил шибаният съдник, а човекът от долния етаж.
Единственият свидетел — пазачът — по онова време проверявал складовите бази. На път към източната част на улицата срещнал кола в три без петнадесет. Но понеже го заслепили с дългите фарове, не успял да види нито марката, нито цвета на колата.
Хари усети как пилотът даде газ. Представи си, че се опитва да набере височина, понеже командирът току-що е забелязал Алпите точно пред пилотската кабина. После самолетът на „Тиролиън Еър“ сякаш изгуби целия въздух под крилата си и Хари усети как стомахът му се качи чак до ушите. Неволно изстена, когато в следващия миг отново се втурнаха нагоре като гумена топка. Командирът се обади по високоговорителя и обясни нещо на немски и английски за турбуленцията.
Ауне му бе обърнал внимание, че ако човек няма способността да изпитва страх, вероятно няма да оцелее и един-единствен ден. Хари се вкопчи в ръкохватките и се опита да се утеши с тази мисъл.
Впрочем точно Ауне индиректно подтикна Хари да пътува с първия възможен полет до Виена. Хари му изложи новопоявилите се факти, а той веднага реагира, че сега решаващ фактор е времето.
— Ако става въпрос за сериен убиец, той е на път да загуби контрол — натърти Ауне. — Не като класическия сериен убиец със сексуални мотиви, който търси удовлетворение, но всеки път се разочарова и увеличава честотата само от фрустрация. Този убиец очевидно не се ръководи от сексуална мотивация, той има някакъв налудничав план и си е поставил за цел да го изпълни, а досега беше внимателен и се държеше рационално. Убийствата зачестиха и той поема значителни рискове, за да подчертае символичното в действията си — например убийството на крепостта „Акершхюс“, приличащо на екзекуция — това подсказва, че или се чувства непобедим, или е на път да изгуби контрол и навярно ще изпадне в психоза.
— Или пък продължава да се контролира напълно — предположи Халвуршен. — Досега не е сгафил. Все още нямаме никакви улики.
И за жалост Халвуршен бе много прав. Никакви улики.
Междувременно Мускен се появи. Вдигнал телефона в Драмен, когато Халвуршен му се обадил сутринта, за да провери, понеже според разузнавачите от него нямало и помен в Осло. Естествено, не можеха да знаят дали казва истината. Твърдял, че се прибрал в Драмен, след като затворили хиподрума „Бярке“ в десет и половина и бил у дома в единадесет и половина. Или пък се е прибрал в три и половина през нощта и така е имал време да застреля Сигне Юл.
