— Да. Възнамерявам да залостя вратата и прозорците и да чета вестници. Изплюй камъчето.
— Трябва да се свалят няколко отпечатъка.
— Чудесно. Кога?
— Веднага. Вземи си куфара, за да можем да ги изпратим оттук. И ми е нужен служебен пистолет.
Хари му продиктува адреса. После отнесе ръкописа до един от покритите като мъртъвци столове, седна и започна да чете.
Пламъците осветяват сивото нощно небе и то започва да прилича на мръсно платнище, опънато над безутешния гол пейзаж, който ни заобикаля от всички страни. Вероятно руснаците предприемат офанзива или само блъфират — тези неща стават ясни чак в последствие. Даниел отново се изяви като фантастичен стрелец. Ако досега не е станал легенда, то днес си осигури безсмъртие. Улучи и уби руснак от близо половин километър разстояние. Веднага след това навлезе в ничията земя и погреба мъртвеца по християнски. Никога не съм чувал някой да е правил нещо подобно. Донесе фуражката на руснака като трофей. После се прояви в стихията си: пя и ни забавлява за всеобщо удоволствие (като изключим неколцина завистливи войници с увиснали носове). Страшно съм горд, че такъв завършен и смел човек е мой приятел. Макар понякога да няма изгледи тази война някога да свърша и жертвите, паднали в боя за родината, да са големи, човек като Даниел Гюдесон дава на всички ни надеждата, че ще успеем да спрем болшевиките и да се върнем в спокойна, свободна Норвегия.
Хари погледна часовника и разлисти страниците по-нататък.
