— Ако Урия замисля някакъв акт на отмъщение срещу обществото, то сигурно ще намери съмишленици тук. Има и други места за срещи на фронтоваци, разбира се. Например тук, в Осло, се организират ежегодни другарски сбирки: от цялата страна пристигат войници и други, сражавали се на Източния фронт. Но другарските сбирки много се различават по характер от тази дупка. Те представляват само социални мероприятия, където хората споменават загиналите; има забрана да се говори за политика. Не, ако търсех фронтовак с планове за отмъщение, щях да започна оттук.
— А вашата съпруга присъствала ли е на някоя от тези, как ги нарекохте, другарски сбирки?
Юл погледна учудено Хари. После бавно поклати глава.
— Просто ми хрумна — обясни Хари. — Помислих си, че би могла да ми разкаже нещо интересно.
— Няма какво — рязко отвърна Юл.
— Добре. Има ли някаква връзка между онези, които нарекохте все още вярващи, и неонацистите?
— Защо ме питате?
— Подхвърлиха ми, че Урия е използвал посредник, за да се сдобие с пушката „Мерклин“. Човек, който се подвизава в заинтересовани от оръжия среди.
Юл поклати глава.
— Повечето фронтоваци ще възроптаят, ако ви чуят да ги наричате съмишленици на неонацистите, макар че неонацистите по принцип изпитват огромно уважение към фронтоваците. За тях фронтоваците олицетворяват най-голямата им мечта: да защитаваш страната и расата си с оръжие в ръка.
— Значи, ако фронтовак иска да си набави оръжие, ще разчита на помощта на неонацистите?
— Вероятно ще срещне благосклонност, да. Но трябва да знае с кого да говори. Не може кой да е да му намери такова качествено оръжие за атентати, каквото търсите вие. Показателно е например, че наскоро при полицейска акция в гаража на неонацист служителите на реда откриха стар, ръждясал датсун82, пълен с ръчно изработени чукове, дървени копия и няколко тъпи брадви. По-голямата част от хората в тези среди се намират буквално в каменната ера.
— И къде да търся човек в тези среди, свързан с международни търговци на оръжие?
— Проблемът не е, че тези хора са много. Наистина според „Свободна дума“, националсоциалистическият вестник, в Норвегия има около петнадесет хиляди националсоциалисти и националдемократи, но обадиш ли се на „Монитур“, доброволческата организация, която държи фашистките групи под око, оттам ще кажат, че има най-много петдесет души, занимаващи се активно с фашизъм. Не, проблемът е друг: хората с парите, онези, които всъщност дърпат конците, са невидими. Те не ходят с кубинки и татуирани по гърдите им свастики, така да се каже. Сигурно имат висок статус в обществото и го използват, за да служат на Делото, но за да го правят, внимават да не се набиват на очи.
Изведнъж зад тях се чу мрачен глас:
— Как се осмеляваш да идваш тук, Евен Юл?
— И какво правя аз? — обърна се Хари към Елен и я бутна напред на опашката. — Седя си и се чудя дали да не се приближа и да попитам някого от намусените старчета знае ли за човек, който в момента крои планове за атентат и по този случай си е купил карабина, по-скъпа от нормалното. И в същия миг един от тях застава до масата ни и пита с гробовен глас: „Как се осмеляваш да идваш тук, Евен Юл?“
— И какво направи ти? — попита Елен.
— Нищо. Седя си и гледам как лицето на Евен Юл направо се разпада. Доби вид на човек, видял призрак. Очевидно двамата се познаваха.
Днес впрочем срещам втори човек, който познава Юл. Първият е Едвард Мускен.
— Толкова ли е странно? Юл пише във вестниците, дават го по телевизията, забележителна личност е.
— Сигурно си права. И все пак Юл стана и направо изхвърча навън. Наложи се да го догонвам. Беше пребледнял като платно, когато го настигнах по улицата. Попитах го кой е човекът в кафене „Рюкте“, а той отвърна, че не знаел. Закарах го до дома му, но дори не каза „довиждане“ на слизане от колата. Изглеждаше смазан. Как ти се струва десети ред?
Хари се наведе към гишето и помоли за два билета.
— Настроен съм скептично — призна Хари.
— И защо така? — полюбопитства Елен. — Понеже аз избрах филма ли?
— Докато едно момиче си дъвчеше дъвката, го чух да казва на приятелката си, че „Всичко за майка ми“ е хубав. Като
— Какво значи?
— Когато момичетата определят някой филм като хубав, ме обзема чувството, че съм ял печени зелени домати. Щом ви сервират сладникава боза, смляна по-добре от шоуто на Опра Уинфри, вие, момичетата, си въобразявате, че сте гледали човешки, интелигентен филм. Пуканки?
Избута я пред себе си на опашката зад будката.
— Ти си изтерзан човек, Хари. Изтерзан. Знаеш ли какво стана, впрочем? Ким изревнува, като му казах, че ще ходя на кино с мой колега.
— Честито.
— Преди да забравя — смени темата тя, — открих името на адвоката на Едвард Мускен-младши, за когото ме попита. И на дядо му — съдия в процеса за въздаване на възмездие.
— Така ли?
Елен се усмихна.
— Юхан Крун и Кристиян Крун.
— Я виж ти.
