Протегна ръка и докосна четириметровия сарсен пред себе си, един от двата камъка, върху които беше кацнала също толкова огромна напречна каменна греда.
Хелена нервно се огледа в мрака.
- С риск да прозвуча мелодраматично, имам лошо предчувствие.
Леденият вятър шумолеше в окосената трева - точно толкова, колкото да заглуши приближаващи стъпки.
- Ако Висблат беше тук, вече щяхме да разберем - отвърна Уилсън и отново се зае да изучава камъните, като вървеше без никакъв страх през осветените места.
- Усещаш ли, че енергията тук е някак различна?
Хелена присви очи на светлината на фаровете. Тук бяха като мишени. За всеки случай тя се скри в черната сянка на един от камъните.
- Това е Трилитонът - каза Уилсън. Стоеше сред групата изправени камъни, образуващи широкия десет метра вътрешен кръг. Протегна ръце настрани и погледна наляво. - В средата на зимата слънцето залязва ето тук. - После погледна надясно. - В средата на лятото изгревът е
Хелена го гледаше от тъмното.
- Това означава, че Ключовият камък е... тук. - Уилсън тръгна към един мегалит от външния кръг на съоръжението. Сянката му запълзя по земята и се плъзна нагоре по неравната повърхност. Докато гледаше към периметъра на Сарсеновия кръг в търсене на Опорните камъни, умът му се изпълни с информация.
- Бягай! - изкрещя Хелена. - Уилсън, бягай!!!
Уилсън бръкна в джоба си и спокойно си сложи слънчевите очила. Обърна се и видя непосредствено зад себе си силуета на висок мъж, очертан от светлината на фаровете.
С бясно биещо сърце Хелена гледаше как командир Висблат излиза на открито. Самата тя внимаваше да стои в сенките - нямаше откъде да знае колко мъже е довел Висблат. За да станат нещата още по-лоши, започна да получава видения от Уилсън през червена мъгла.
Командир Висблат небрежно свали визьора си за нощно виждане. Пистолетът му беше насочен към гърдите на Уилсън.
- Би трябвало да сте мъртъв, господин Даулинг... а ето че сте тук. - Той посочи към сенките. - Кажете на госпожица Каприарти да не стреля. Дойдох само да поговорим.
Хелена се беше прицелила в главата на Висблат. Изгаряше я един въпрос: „Ако се наложи да дръпна спусъка... мога ли да го направя?“
- Не стреляй, Хелена! - извика Уилсън. - Да го чуем какво има да казва!
- Не съм тук да ви попреча да отворите енергийния портал, господин Даулинг. - Висблат свали оръжието си. - Тъкмо обратното. - Изглеждаше съвсем спокоен.
- Какво искате? - също така спокойно попита Уилсън.
- Първо... как го направихте? Бронежилетка ли?
- Да. Носех бронежилетка - отвърна Уилсън, сякаш казваше самата истина.
На лицето на огромния мъж се появи крива усмивка.
- Разбира се. Разбира се. - Последва дълга пауза. - Господин Даулинг, имам предложение към вас.
- Слушам ви.
- Отворете третия портал и двамата ще се върнем заедно.
- Първо ми кажете кой сте - каза Уилсън.
Висблат поклати глава.
- Боя се, че тази информация е поверителна. Ще разберете кой съм, когато се приберем. Ще очаквате с нетърпение отговора.
Уилсън имаше чувството, че познава отнякъде Висблат. Жестовете му бяха толкова познати...
- Знам кой сте - каза той.
- Нищо не знаете - презрително се изсмя Висблат.
- Казахте, че вторият портал бил саботиран. Излъгахте ме.
- Направихте непоправима грешка, глупак такъв! Убихте Бартън, без дори да подозирате.
Сърцето на Уилсън се сви.
- Какви ги говорите?!
Отговорът беше съвсем прозаичен.
- Бартън е мъртъв. Това е причината да съм тук.
- Как се е случило?
- Да кажем, че претърпя злополука. Някои казват, че била организирана.
- Убили са го?!
На лицето на Висблат заигра усмивка.
- Ще ви кажа само едно. Скъпите ми услуги бяха потърсени отново три дни преди смъртта му. Винаги съм смятал това за странно съвпадение. И сега вие окончателно определихте съдбата му, господин Даулинг. Трябваше да ме послушате. Голям глупак сте! Мразя глупаците!
- Кой ви изпрати? - умолително попита Уилсън. - Кажете ми името му.
Въпросът му предизвика налудничав смях.
- С това темпо на загряване никога няма да се сетите!
- Не му вярвай! - извика Хелена от мрака.
- Ти да не се месиш! - изкрещя ѝ Висблат. - Вече направи достатъчно поразии!
Висблат бавно тръгна наляво, като ту излизаше на светло, ту попадаше в сянката на камъните, опитваше се да открие скривалището на Хелена.
- Чакайте! - каза Уилсън. - Готов съм да обмисля предложението ви.
Хелена беше беззащитна срещу командира и Уилсън го знаеше.
- Можех да ви убия и двамата, ако планът ми беше такъв - гневно рече Висблат.
- Почти го
Думите му накараха Висблат да спре на място.
- Не стрелях по
