- Мисля, че ми дължиш поне една услуга.
Джордж стъпка фаса.
- Нищо не ти дължа. Не си ти причината да се измъкна. - В ума му отново се появи ясно лицето на Висблат.
- Причината е някакъв страшен изрод, дето долетя с полицейски хеликоптер. - Той се намръщи. - Така де, аз самият не съм пръв хубавец, ама... Леле! Онзи тип изглеждаше така, сякаш са го били с тояга... ама здравата са го били.
- Едрият тип с червената коса ли? - попита Уилсън.
- Да, командир някакъв. - Джордж запали нова цигара. - Познаваш ли го?
- Ако ти кажа истината, ще ме пуснеш ли?
- Убеди ме защо изродът те гони по петите и може да ти се отвори възможност да излезеш.
Уилсън си даде сметка, че трябва да скалъпи някаква засукана история, за да се измъкне. И наистина я скалъпи.
- Онзи червенокосият... гони ме заради една жена. - Замълча и реши да протака. - Май е по-добре да не ти казвам нищо - каза малко засрамено.
Любопитството на Джордж обаче вече се беше събудило.
- Давай, разказвай...
- Вече казах твърде много.
- Хайде де!
- Нека просто кажем, че направих някои доста кофти неща.
Джордж пристъпи към багажника.
- Какви? Кажи ми!
Уилсън отговори след добре премерена пауза:
- Спах с жена му. Затова се опитва да ме пипне.
- Поднасяш ли ме?
- Истина е.
Умът на Джордж се изпълни с пикантни сексуални образи.
- Биваше ли я?
- И още как!
- Какво стана?
Като ще е гарга, поне да е рошава, реши Уилсън.
- Опъвах я на масата в кухнята, когато той ни свари. При това тъкмо свършвах. Бита сметана навсякъде и така нататък. Същински фонтан. Оттогава бягам.
- Ама онзи наистина изглеждаше страшно преебано! - ентусиазира се Джордж. Радваше се, че има с кого да го сподели. - Голям храбрец си, майката си е ебало! Или трябваше да кажа жена му си е ебало? Ха! По-голям храбрец и от мен! Изобщо не бих припарил до жената на онзи тип. - Представи си Висблат ядосан - ама наистина ядосан. - Ти си луд за връзване, пич!
- Пусни ме да изляза - изстена Уилсън. - Малко ли неща ми се стовариха на главата?
Молбата му беше посрещната с пълно мълчание.
Уилсън надникна през дупките. Събеседникът му като че ли беше изчезнал. Внезапно се чу стон на огъван метал и Уилсън прояви достатъчно съобразителност да си сложи навреме слънчевите очила. Капакът се вдигна и свежият въздух нахлу в багажника. Последва момент на несигурност, докато лежеше по гръб, а над него се беше надвесил застрашително силует на мъж с растафариански плитки.
- Толкова се радвам, че не си черен! - ухили се Джордж и измъкна Уилсън навън. - Изглеждаш адски зле, пич. Ранен ли си?
- Последните два дни бяха доста напрегнати, от това е.
- Личи си - промърмори Джордж, докато изучаваше госта си. В косата на Уилсън имаше засъхнала кръв. Дрехите му бяха на парцали. И нямаше обувки.
- Чука кучки, а после тича презглава да си спаси живота. Пич, голям си тъпак!
Уилсън се олюля и Джордж го задържа да не падне.
- Един черен винаги знае как да не си навлича неприятности. Особено когато става дума за кучки. Както и да е, аз съм Джордж Ч. Уошингтън. Нямам нищо общо с бившия президент, ако случайно се чудиш. Добре дошъл в дома ми - Вила дел Джордж. - И протегна ръка.
Уилсън я стисна немощно.
- Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Уилсън, идиотът, дето заседна в багажника ти. - Погледът му се спря върху двата големи добермана, които дебнеха в тревата. Изобщо не изглеждаха дружелюбни.
Джордж се усмихна на любимците си.
- Не ги доближавай, ако имаш мозък - в което сериозно се съмнявам, предвид обстоятелствата. - Разсмя се. - Не си падат много по непознати, особено ако са бели.
Кучетата оголиха острите си бели зъби и заръмжаха.
- Ще стоя далеч от тях, не се безпокой.
- Да се надяваме, че и те ще стоят далеч от теб. - Джордж изтупа дрехите на Уилсън с ръка. - Леле! Изглеждаш така, сякаш си ходил до ада и си се върнал. Как си успял да събереш толкова лайна по себе си?
Уилсън погледна остатъците от дрехите си. Целият беше покрит със засъхнала кръв, от глава до пети. Гърдите и краката му още бяха бинтовани. Как можеше да обясни шантавото си състояние?
- Тя искаше да се преструвам, че съм ранен - най-сетне отвърна той, устата му беше пресъхнала.
Не можеше да измисли друго обяснение, поне не толкова бързо. Знаеше, че отговорът му е глупав; но пък толкова глупав, че можеше и да мине.
- Обича да се прави на медицинска сестра - продължи той. - Искаше да ме спаси, нали разбираш. - И намигна на Джордж.
- И те е бинтовала? - възкликна Джордж. - Ама че с побъркана кучка си се хванал! - Отново се хилеше и отчаяно се опитваше да си представи сцената. – Мислех си, че знам всичко. А тя те е овъргаляла в мръсотия и кръв, а после се е преструвала, че ти спасява гъза. - Пъхна език през дупката на мястото на зъба си и облиза горната си устна. - Голяма извратенячка. Обзалагам се, че е грозна. Познах ли?
