Опита се да се направи на объркан, но ченгето се ядоса и перна цигарата от устата му.
- Това пък защо го направихте? - изскимтя Джордж.
- Отворете колата, господине!
- Проклета кука - промърмори Джордж.
- Какво казахте?
- Казах „проклет ключ“!
Преди полицаят да успее да отговори, Джордж извади връзка ключове, поне трийсет, вързани на стара тел.
- Отворете колата!
- Казвам ви, вътре няма нищо.
Джордж обаче нямаше избор и с неохота отключи предната лява врата.
Полицаят я отвори и освети вътрешността с фенера. Точно тогава покрай тях мина капитан Хол и нареди:
- Провери багажника.
- Там няма нищо... - обади се Джордж.
- Млъквай! - озъби му се капитанът.
Полицаят натисна няколко пъти бутона за отваряне на багажника, но не се случи нищо. Той се измъкна и попита:
- Кой ключ отваря багажника?
Джордж се обърка.
- Кой ключ? - повтори ченгето.
- Ключалката е счупена от години - щастливо обясни Джордж. - Някой се опита да ме обере, нали разбирате. Ще видите, ще видите. - Изтича към задницата на колата и посочи изкормената ключалка.
Капитан Хол също я огледа - централната част на механизма липсваше.
- Искам този багажник да бъде претърсен! - извика той и стовари юмрук върху капака. - Отваряй!
- Тази кола е мечта за колекционерите! - отчаяно каза Джордж.- Моля ви, недейте... - Но лейтенант Гудман го избута настрани и пъхна щанга под ръба на капака.
Някъде отгоре се чу тихо буботене, което бързо се превърна в рев и един полицейски хеликоптер увисна на трийсет метра над болничния комплекс. След секунди лъчът на мощен прожектор се насочи надолу и вдигнатият от перките вятър заблъска тълпата. Застанал под въздушното течение, капитан Хол прецени положението - беглецът се беше измъкнал през пръстите му, а сега и командир Висблат беше тук. Нещата вървяха от лошо към по-лошо.
Лейтенант Гудман извади щангата и се обърна към капитана. Двамата бяха присъствали в залата за инструктаж тази вечер и бяха станали свидетели на изстъплението на командир Висблат с ефрейтор Бишоп. В резултат и двамата бяха доста разтревожени, което си беше в реда на нещата.
- Какво ще наредите? - попита Гудман.
Хеликоптерът се спускаше.
Капитан Хол се обърна към полицаите.
- Разкарайте останалите автомобили колкото се може по-бързо. Отцепете района. Ще докладвам на командира. - И махна на Гудман да се разкара.
Хеликоптерът вече кацаше на асфалта сред облак от прах и боклуци. Джордж го зяпаше и придържаше бейзболната си шапка. В задната част на кабината различи висок червенокос мъж, който се взираше през стъклото към него. Беше наистина внушителна гледка.
Лейтенант Гудман го избута към форда и нареди:
- Изчезвай.
- Кой е онзи? - предпазливо попита Джордж.
- Командир Висблат - отвърна лейтенантът и, кой знае защо, отговорът прозвуча като заплаха.
Двигателят на хеликоптера започна да намалява оборотите, а едрият мъж отвори вратата и излезе. За момент погледите им се срещнаха и Джордж се изпълни с дълбок ужас. Точно по този начин се беше почувствал, когато стоеше в една висока сграда и гледаше през прозореца - Джордж изпитваше невъобразим страх от високо. Напипа ключа на колата, завъртя го и двигателят оживя със стържене. Време беше да се пръждосва оттук.
Изгорели газове проникнаха в багажника и Уилсън направи всичко възможно да не се закашля. Той погледна през една от дупките отстрани и видя позната фигура - огромен мъж с червена коса. Не можеше да го сбърка. Беше видял точно този човек, когато бе пристигнал тук.
- Ама че безподобен изрод! - промърмори Джордж.
- Ченгетата стават все по-грозни... определено.
Колата набра скорост, подскочи и излезе на улицата. Джордж посегна да затвори жабката и забеляза, че парите му са изчезнали.
Някой ги беше свил!
Беше събрал над двеста долара.
- Накъде върви този свят - промърмори той отвратено. - Ченгета да крадат от беден черен несретник! Това си е чисто престъпление. За тази нощ приключвам с работата!
Запали поредната цигара, а от тонколоните загърмя „Не докосвай това“ на Ем Си Хамър.
Джордж започна да приглася, като движеше рамене в идеален такт с музиката.
- Не докосвай... Не докосвай това!
Можеше да е и по-зле, реши той. Поне този път не го бяха арестували и засега морфинът беше на сигурно място. Колкото до Джетро Никсън... ами, време беше да си намери партньор с повечко мозък, но не твърде много. Опитът му показваше, че когато партньорите са прекалено умни, често са още по-опасни.
Хюстън, Тексас
Ричи Роуд, Бордърсвил
26 ноември 2012
02:35
Мисия Исая-ден втори
С писък на спирачки белият „Форд Импала“ рязко зави наляво. Джордж взе завоя доста по-бързо, отколкото искаше, защото педалът измина половината път, преди да подейства. Трябваше да смени накладките, но го отлагаше от месеци, както правеше с всичко, което искаше да направи в живота си.
Рязката промяна в движението изтръгна Уилсън от въглеродно-оксидния му ступор. Той се опита да се надигне, блъсна челото си в металния капак и едва не просна сам себе си в безсъзнание.
