— Така е, честно. Страхотно за мъж на неговата възраст. Както и да е, да оставим настрана очевидните неща като това, че Каан познава Чеков, въпреки че Чеков не беше в сериите по времето, когато беше представен Каан. Не, нека задълбаем в твоите прехвалени технически средства. Върху горната и долната страна на космическата чиния „Ентърпрайз“ във филма има малки жълти петна близо до ръба. В сценария се казваше, че това са контролни бластери. Е, към края на филма Шатнър нарежда корабът да се спусне на „зии минус хиляда метра“ — боже, как мразя да чувам едно добро канадско момче да казва „зии“ вместо „зет“. Както и да е, корабът прави точно това — но бластерите така и не светнаха.
— О, сигурен съм, че не биха направили такава грешка — каза Кайл. — Бяха много внимателни.
— Сам провери. Имаш ли чипа?
— Да, моята дъщеря Мери ми подари за Коледа луксозно опакована серия на оригиналните „Трек“ филми преди няколко години.
— Давай тогава, провери. Ще видиш, че е така.
На следващия ден — сряда, 1-ви август 2017 година — Кайл се обади на Хедър и се разбраха да мине привечер.
Когато пристигна, Хедър му отвори. Той отиде право в дневната и започна съсредоточено да разглежда библиотеката.
— Какво търсиш, за бога? — попита Хедър.
— Моето копие на „Стар Трек II“.
— Не е ли онова там с китовете?
— Не, това е IV — II е с Каан.
— О, да.
Хедър вдигна юмрука си пред лицето, като че ли държеше микрофон, и извика, имитирайки много добре Уйлям Шатнър:
— Ка-а-а-ан! — Тя посочи с ръка. — Ей там, на онази библиотека.
Кайл прекоси бързо стаята и взе касетата, която търсеше.
— Имаш ли нещо против? — каза той, като посочи висящия на стената телевизор.
Хедър поклати отрицателно глава и той пъхна чипа във възпроизвеждащото устройство, после седна на дивана срещу екрана. Взе дистанционното управление и натисна бутона за бързо превъртане напред.
— Какво търсиш? — попита Хедър.
— Този човек, който познавам от Антропологията, каза, че имало грешка във филма: на едно място едни бластери трябва да стрелят, но всъщност изобщо не светват.
Хедър се засмя снизходително.
— Чакай да схвана. Ти купи този байт за Генезисната вълна, която може да превърне безжизнено парче скала в напълно оформена екосистема само за часове, а се тревожиш дали бластерите са светнали?
— Ш-ш-т — каза Кайл. — Почти го намерих.
Вратите на мостика се отворят със свистене. Чеков влиза вътре, главата му е превързана. Екипажът го изглежда точно както някой би гледал човек, от главата на когото наскоро е изпълзял извънземен паразит. Следващият кадър показва Ухура, Сулу, Савик, Кърк и Спок. Кърк напуска централния си стол и се прехвърля в станцията на Спок. Те са преследвани из Мутарската мъглявина от Каан Нунийн Синг, който е наел федерален космически кораб.
— Той няма да се откаже точно сега — каза Кърк гледайки към главния екран, който непрекъснато бе смущаван от мъглявината. — Последва ни толкова надалеч. Ще се върне. Но откъде?
Спок поглежда нагоре през своя скенер.
— Той е интелигентен, но няма много опит. Начинът му на действие говори за двуизмерно мислене.
Той повдига рошавите си вежди като казва „двуизмерно“, двамата си разменят многозначителни погледи, после на лицето на Кърк се появява тънка усмивка. Той се връща при командния стол и посочва към Сулу.
— Пълен стоп.
— Пълен стоп, сър.
Кърк към Сулу:
— Зии минус десет хиляди метра.
А после към Чеков:
— Застани зад фотонните торпеда.
И ето: изстрел, идващ точно отгоре. Кайл винаги се беше възхищавал на начина, по който корабите в класическите филми „Стар Трек“ бяха осветени — прожектор в централната, повдигната част на летящата чиния осветяваше регистрационния номер КСС–1701. Точно под кораба имаше завихряне на лилаво-розов фин прах, част от мъглявината Мутара.
За секунда на Кайл му се стори, че Стоун греши — имаше светлини, които проблясваха по ръба на чинията. Те обаче бяха насочени точно в дъгата и веднага изчезваха: движещи се светлини. Дясната страна на кораба не работеше, което според Кайл беше изключителна подробност за отбелязване, след като тази страна на кораба е била повредена в предишно сражение.
Но, по дяволите, Стоун беше прав. Четирите грозда на бластерите се виждаха ясно в горната част на летящата чиния, всеки на четиридесет и пет градуса спрямо централната линия.
И те изобщо не стреляха.
Оригиналната му серия джобни издания „Стар Трек: Екшън“ струваше поне хиляда и двеста долара на колекционерския пазар, защо пък да не си иска парите обратно.
Хедър се бе облегнала на стената и гледаше Кайл, докато той бе зает с филма. Всичко това я забавляваше. Нейният съпруг, тя знаеше това, считаше Уйлям Шатнър за великолепен актьор — имаше нещо мило в пълната липса на вкус у Кайл. Все пак, мислеше тя, той също така счита, че аз съм красива. Човек не би трябвало твърде бързо да вдига критериите на другия.
Тя беше изпила чаша бяло вино, докато Кайл изгледа филма докрай.
— Винаги съм харесвала Каан — каза Хедър с усмивка, като се премести на дивана. — Човек, който напълно побеснява, когато жена му умира — точно както трябва да бъде.
Кайл отвърна на усмивката й.
