Живееше сам вече от година, но никога не бяха смятали да е за постоянно. Само за няколко седмици; да си дадат един на друг малко пространство, малко време, малко уединение.
После изведнъж Беки също се беше изнесла.
И Хедър бе останала сама.
А като че ли имаше все по-малко неща, които да върнат Кайл обратно — все по-слабо усещане, че семейството трябва да се възстанови.
Семейството — то никога не беше имало име. То не беше Грейвс; не беше Дейвис. Просто беше.
Хедър се вгледа в Кайл, затоплена от виното. Тя наистина го обичаше. Това изобщо не беше като онази лудория с Джош Хъникер. С Кайл нещата винаги бяха били по-задълбочени, по-важни, по-удовлетворяващи в десетки различни отношения. Въпреки че той беше, в толкова много неща, все още малко момче — неговото увлечение по „Стар Трек“ и милион други прояви винаги я забавляваха и разчувстваха.
Тя се протегна и сложи ръката си върху неговата.
А той постави другата си ръка върху нейната.
Той се усмихна.
Тя също се усмихна.
Наведоха се един към друг в целувка.
Беше имало формални целувки през изминалата година, но тази се проточи. Езиците им се докоснаха.
Осветлението автоматично намаля, когато стенният телевизор бе изключен. Кайл и Хедър се приближиха един към друг.
Както преди, те се целунаха още веднъж, после той захвана със зъби меката част до обицата и прекара език по извивките на ухото й. Ръката му намери гърдите й, като въртеше зърното през тъканта на блузата между палеца и показалеца си.
Тя почувства топлина — виното, потисканото желание, лятната вечер.
Ръката му се спусна надолу, като опипваше корема й, плъзгаше се по бедрото към слабините й.
Изведнъж тя се напрегна, мускулите на бедрото й потръпнаха.
Кайл вдигна ръка.
— Какво има?
Тя се вгледа в очите му.
Само ако можеше да разбере. Само ако можеше да разбере със сигурност.
Тя сведе поглед.
Кайл въздъхна.
— Предполагам, че трябва да си тръгвам — каза той.
Хедър затвори очи и не направи опит да го спре.
Хедър се намираше в едно от онези състояния на замъглено полусъзнание, когато сънуваше и знаеше, че сънува. И като един добър последовател на Юнг тя се опитваше да тълкува съня си.
В съня й имаше кръст. Сам по себе си той беше доста необичаен; Хедър не си падаше много по религиозния символизъм.
Но това не беше дървен кръст; той беше направен от кристал. Всъщност на него не можеше да бъде разпънат човек. Рамената бяха много, много по-дебели, отколкото беше необходимо и бяха доста къси.
Докато Хедър гледаше, кристалният кръст започна да се върти около своята дълга ос. В същия миг обаче стана ясно, че в действителност това не е кръст. Освен издатъците от двете страни имаше идентични издатъци отпред и отзад.
Гледката се приближи и тя успя да различи фуги; обектът беше съставен от осем прозрачни куба: стълб от четири от тях и още четири, залепени около третия по височина. Фигурата се въртеше все по-бързо, светлината проблясваше по гладката повърхност.
Разгънат хиперкуб.
И когато това нещо дойде още по-близо, тя чу глас. Дълбок, мъжки, резониращ. Силен глас. Гласът на бога? Не, не — свръхестествено същество, но не и бог. „Начинът й на действие говори за триизмерно мислене.“
Хедър се събуди, обляна в пот.
Спок, разбира се, беше говорил за неговия начин на действие, имайки предвид Каан. Това „й“ се отнасяше за Хедър, нали?
Каан беше пропуснал нещо — нещо очевидно. Беше пропуснал факта, че космическите кораби можеха да се движат нагоре и надолу, както и наляво и надясно или напред и назад. Както изглеждаше, Хедър също пропускаше нещо очевидно — и нейното подсъзнание се опитваше да й го подскаже.
Но лежейки сама в леглото, тя не можа да открие какво е то.
— Добро утро, Чийтах.
— Добро утро, д-р Грейвс. Ти не ме постави в режим на изключване, когато си тръгна вчера; възползвах се от времето, за да направя малко проучвания и имам няколко въпроса към теб.
Кайл се отправи към кафемашината и я настрои, после седна пред конзолата на Чийтах.
— О?
— Преглеждах стари истории в новините. Открих, че повечето от електронните версии на вестниците стигат назад във времето само до осемдесетте или деветдесетте години на двадесети век.
— Защо ти е да се безпокоиш за новини отпреди десетилетия? Те вече хич не са новини, щом са стари.
— Искаш да направиш хумористичен коментар, нали, д-р Грейвс?
— Да — промърмори Кайл.
— Мога да позная по употребата на думата „хич“. Ти я използваш, само когато се опитваш да бъдеш забавен.
— Повярвай ми, Чийтах, ако беше човек, щеше да се превиваш от смях.
— И когато говориш с приповдигнат тон, както сега, зная, че си забавен.
— Печелиш. Но ти все още не си ми казал защо четеш старите вестникарски истории.
— Ти ме считаш за нечовек, защото не мога да правя етични оценки, отговарящи на онези, които един човек би направил. Търсих новини във вестниците, които се отнасят до въпроса за морала и се опитвам да разбера какво един истински човек би направил при такива обстоятелства.
— Добре — каза Кайл. — Каква история изрови, която толкова те смути?
