— Имам предвид мъжа, който застреля съветския часовой и кучето му, а после ме изведе от острова.
Донър и Сийграм си размениха втрещени погледи.
Пръв се съвзе Донър.
— Застрелял е съветски часовой?! — Изрече го повече като констатация, отколкото като въпрос. — Божичко, това оплесква плановете ни!
— Но това е невъзможно! — успя най-сетне да смотолеви и Сийграм. — Когато си се срещнал с кораба на НЮМА, ти си бил сам.
— Кой ти каза?
— Ами… никой. Ние така предположихме…
— Аз да не съм супермен — рече подигравателно Коплин. — Часовоят тръгна по следите ми, приближи се на около двеста метра и стреля в мен два пъти. Съвсем не бях в състояние да надтичам едно куче, а после да измина с ветроход над петдесет мили в открито море.
— А откъде се взе този Дърк Пит?
— Нямам никаква представа. Часовоят вече ме влачеше към началника на караулното, когато изведнъж насред фъртуната изникна Пит, също като някой отмъстителен северен бог, и спокойно, сякаш вършеше това всеки ден преди закуска, застреля първо кучето, после войника, без да отрони дума.
— Сега руснаците ще използват случая за пропаганда — изнедоволства Донър.
— Как, след като нямаше никакви свидетели? — запита Коплин. — Войникът и кучето му сигурно са вече на метър и половина под снега, я ги намерят, я не. Но и да ги намерят, какво от това? Кой може да докаже нещо? И двамата се паникьосвате за едното нищо.
— Онзи човек се е подложил на страхотен риск — отбеляза Сийграм.
— И добре че го направи — измърмори Коплин. — Иначе, вместо сега да лежа в безопасност на топло в стерилно болнично легло, щях да лежа в стерилен руски затвор, където щях да издам не само всичко за секцията „Мета“ и бизания, ами и майчиното си мляко.
— Напълно си прав — призна Донър.
— Опиши ми този човек — настоя Сийграм. — Лице, телосложение, облекло — всичко, което си спомняш.
Коплин започна да го описва. За някои неща обрисовката му беше по-схематична, но за други бе съхранил в паметта си забележително точни подробности.
— Разговаря ли с него по време на пътуването ви с изследователския кораб?
— Не бях в състояние. Загубих съзнание още щом ме вдигна на ръце, и дойдох на себе си едва във Вашингтон, в болницата.
Донър направи знак на Сийграм.
— Трябва бързо да издирим този човек, хайде.
Сийграм кимна.
— Аз започвам с адмирал Сандекър. Пит трябва да има нещо общо с изследователския кораб. Може би някой от НЮМА го познава.
— Много ми е любопитно да разбера доколко знае той — каза Донър с поглед, забит в пода.
Сийграм не каза нищо. Беше се унесъл в мисли за един призрачен образ на покрит със сняг остров в Арктика. Дърк Пит. Той повтори името наум. Странно, но като че ли му беше познато.
В дванайсет и десет след полунощ телефонът иззвъня. Сандекър отвори едното си око и го вторачи с убийствен поглед в апарата. Най-накрая се предаде и на осмото позвъняване вдигна слушалката.
— Да, кажете.
— На телефона е Джийн Сийграм, адмирале. Събудих ли ви?
— О, съвсем не — прозя се Сандекър, — никога не си лягам, преди да съм написал пет глави от автобиографията си, преди да съм обрал поне два магазина за алкохол и преди да съм похитил съпругата на някой колега. И тъй, какво има, Сийграм?
— Изникна още нещо.
— А, не! Повече няма да застрашавам живота на моите хора и на кораба, като избавям вашите агенти от вражеска територия. — Той натърти на думата „вражеска“ така, сякаш страната беше във война.
— Съвсем не става дума за това.
— А за какво тогава?
— Нужни са ми сведения за един човек.
— И защо на мен се обаждате в глуха доба?
— Реших, че може и да го познавате.
— Как се казва?
— Пит, Дърк. Фамилията му е Пит, вероятно се пише с едно „т“.
— Ще ми кажете ли ей тъй, само за да задоволите любопитството на старец като мен, какво ви кара да мислите, че го познавам?
— Нямам доказателства, но съм сигурен, че е свързан по някакъв начин с НЮМА.
— Моите подчинени са над две хиляди души. Мога ли да помня имената на всички?
— Бихте ли проверили за такъв човек? Налага се да говоря с него.
— Сийграм — раздразнен измърмори Сандекър, — вие сте нещо повече от нетърпим зъбобол. Не ви ли дойде наум да се обадите на моя завеждащ „Личен състав“ в редовното му работно време?
— Моите извинения — рече Сийграм, — но понеже работих до късно, та…
— Добре, ако открия въпросната личност, ще му кажа да ви се обади.
— Ще ви бъда много признателен. — Тонът на Сийграм продължаваше да е хладен. — Между другото, мъжът, когото нашите хора спасиха в Баренцово море, се възстановява бързо. Хирургът на „Първи опит“ се е справил великолепно с изваждането на куршумите.
— Коплин, тъй ли се казва раненият?
— Да. След няколко дни ще бъде вече на крак.
— Положението е било на косъм, Сийграм. Ако руснаците ни бяха надушили, сега щяхме да си имаме големи неприятности.
— Не знам какво да кажа — безпомощно отвърна Сийграм.
— Кажете просто едно „лека нощ“ и ме оставете да си доспя — изръмжа Сандекър. — Но преди това да ви попитам, като какъв се явява въпросният Пит в този епизод?
