— Нищо няма да загубим, сър, а само ще спечелим — убеден отвърна Пит. — Адмирал Кемпър ни даде назаем „Модок“. В момента той е на док в Норфолк, оборудван и готов да отплава.
— Разбира се! — възкликна Гън. — „Сий Слъг“.
— Точно така — потвърди Пит. — „Сий Слъг“ е последен модел подводница на Военноморските сили, проектирана и построена специално за дълбоководни операции по изваждане и спасяване, и седи върху юта на „Модок“. След два дни Руди и аз можем да се озовем с двата плавателни съда над предполагаемия район на корабокрушението, готови да започнем претърсването.
Сандекър потърка брадичка с показалката.
— И после, ако компютрите са си свършили работата, аз ще ви подам точното местоположение на корабокрушението. Такава ли е картината?
— Да, сър, точно такава.
Сандекър се отдалечи от картата и се настани в едно кресло. После погледна решителните лица на Пит и Гън.
— Добре, господа, всичко е във ваши ръце.
Мел Донър натисна звънеца на дома на Сийграм на „Чеви Чейс“ и потисна прозявка.
Сийграм отвори вратата и излезе на портата. Двамата си кимнаха мълчаливо, без обичайните сутрешни закачки и тръгнаха към паркираната до тротоара кола на Донър.
Сийграм седна в колата и се загледа унило през страничното прозорче; под очите му имаше тъмни кръгове. Донър включи на скорост.
— Приличаш на чудовището на Франкенщайн, преди да се съживи — каза Донър. — До късно ли работи снощи?
— Напротив, прибрах се рано — отвърна Сийграм. — Ужасна грешка; трябваше да поработя по-дълго. Тогава нямаше да остане много време за кавга между мен и Дана. Напоследък тя се държи толкова високомерно, че направо побеснявам. Накрая ми писна и се заключих в студиото си. Заспал съм на бюрото. Сега ме болят и такива части на тялото, за които не съм подозирал, че съществуват.
— Благодаря ти — рече Донър с усмивка.
Сийграм го погледна смаян.
— За какво има да ми благодариш?
— Задето постави още една тухла в решението ми да си остана ерген.
Двамата потънаха в мълчание, докато Донър си проправяше път през натовареното движение в този час на Вашингтон.
— Джийн — заговори най-подир Донър, — знам, че може и да се докачиш и ако искаш впиши ме в черния си списък, но ще ти кажа, че започваш да създаваш впечатление на самоизмъчващ се циник.
От страна на Сийграм нямаше никаква реакция, затова Донър продължи да настъпва.
— Защо не си вземеш отпуск за седмица-две и не заведеш Дана на някое тихо, слънчево място край морето. Махни се за известно време от Вашингтон. Изграждането на отбранителното съоръжение върви без засечки, а ние нищо не можем да направим относно бизания, освен да седим и да се молим момчетата на Сандекър от НЮМА да го извадят от „Титаник“.
— Аз съм нужен сега повече от всякога — заяви решително Сийграм.
— Само се заблуждаваш, за да гъделичкаш егото си. В момента нищо не зависи от нас.
По устните на Сийграм се появи лека усмивка.
— Ти си по-близо до истината, отколкото си представяш.
Донър му хвърли бърз поглед.
— Какво имаш предвид?
— Че нищо не зависи от нас — повтори равнодушно думите му Сийграм. — Президентът ми нареди да пусна сведения за Сицилианския проект на руснаците.
Донър отби към ръба на тротоара и слисан погледна Сийграм.
— Боже мой, защо?
— Уорън Никълсън от ЦРУ убедил президента, че като подаваме по малко сурови данни за проекта на руснаците, той можел да контролира една от техните висши разузнавателни мрежи.
— Не вярвам нито дума от това — рече Донър.
— Няма никакво значение дали вярваш или не — сопна му се Сийграм.
— Ако това, което говориш, е истина, какво ще извлекат руснаците от тия чопнати оттук-оттам сведения? Без необходимите подробни уравнения и изчисления на тях ще им трябват най-малко две години, докато сглобят работна теория на хартия. А пък без бизаний целият замисъл е безполезен.
— Те могат да построят експлоатационна система в порядъка на трийсет месеца, ако първи сложат ръце на бизания.
— Невъзможно. Адмирал Кемпър никога няма да го допусне. Той на бърза ръка ще прогони руснаците, ако те се опитат да ограбят „Титаник“.
— Я си представи — прошепна едва чуто Сийграм, — само си представи, че на Кемпър му бъде заповядано да се оттегли и да не предприема нищо.
Донър се облегна върху волана и се почеса по челото в недоумение.
— Да не би да искаш да повярвам, че президентът на Съединените щати работи за комунистите?
Сийграм уморено сви рамене и отвърна:
— Как мога да искам да повярваш в нещо, в което самият аз не вярвам.
Павел Марганин, висок и внушителен в бялата си морска униформа, пое дълбоко от вечерния въздух и влезе в богато украсеното фоайе на ресторант „Бородино“. Съобщи името си на метрдотела и го последва към винаги запазената за Превлов маса. Капитанът беше заел мястото си и се бе зачел в дебела купчина документи, подвързани в папка. Той вдигна за миг глава, хвърли отегчен поглед за поздрав към Марганин и пак се наведе над съдържанието на папката.
— Мога ли да седна, господин капитан?
— Освен ако не искате да метнете салфетка върху ръката си и да разчистите масата — каза Превлов, все тъй увлечен в четивото си. — Естествено, че може.
