— От снощи насам проведохме дълга поредица от тестове. Предупреждавам ви, че не мога да обещая нищо с математическа точност, но получените резултати са най-малкото интересни.
— Имахте ли проблеми?
— Донякъде. Главната пречка, която измества нашата преценка от точната страна на скалата към приблизителната й страна, е липсата на солидни факти. Например все още не е установена посоката на носа на „Титаник“, когато е потъвал. Този неизвестен фактор сам по себе си може да добави още четири квадратни морски мили към претърсвателния район.
— Не разбирам. Един четирийсет и пет тонен стоманен кораб не потъва ли по права линия?
— Не е задължително. „Титаник“ е лъкатушел и се е плъзгал под водата под плосък ъгъл от грубо казано седемдесет и осем градуса и докато е потъвал, теглото на водата, изпълвала предните му помещения, го е тласкало напред в порядъка между четири и пет морски възела. После, трябва да вземем под внимание и инерцията, причинена от неговата огромна маса, както и факта, че той е трябвало да измине две и половина морски мили, преди да удари дъното. Не, опасявам се, че лайнерът е стигнал дъното по хоризонтална линия на немалко разстояние от първоначалната точка на потъването.
Сандекър погледна океанографа.
— Как е възможно да знаете точния ъгъл на спускане при потъването на „Титаник“? Общо взето описанията на оцелелите са били неточни.
Силвърстейн посочи една огромна бетонна кула вдясно от него.
— Отговорите са там, адмирале. — Той спря малката кола пред главния вход на сградата. — Елате да ви демонстрирам на практика за какво говоря.
Сандекър го последва през къс коридор в стая с един голям прозорец от полиакрилна пластмаса в единия й край. Силвърстейн махна с ръка на адмирала да се приближи. Един водолаз с леководолазен дихателен апарат им махна от другата страна на прозореца. Сандекър отвърна на поздрава му.
— Това е дълбоководен резервоар — поясни делово Силвърстейн. — Вътрешните стени са направени от стомана и се издигат на височина шейсет метра с диаметър девет метра. За влизане и излизане от дъното има основна камера под налягане и пет шлюзови камери, разположени на разстояние една от друга от едната й страна, за да можем да наблюдаваме опитите си на различна дълбочина.
— Разбирам — бавно рече Сандекър. — Имали сте възможност да симулирате потъването на „Титаник“ към морското дъно.
— Да, сега ще ви покажа. — Силвърстейн вдигна слушалката на телефон върху една полица под прозореца за наблюдение. — Оуен, направи едно спускане след трийсет секунди.
— Имате мащабен модел на „Титаник“, така ли?
— Е, не е точно първокласен експонат за морски музей, разбира се, но като намалена версия на общата конфигурация на лайнера, на теглото и водоизместимостта му, той е почти съвършено, балансирано копие. Грънчарят свърши страхотно добра работа.
— Грънчар ли?
— Всичко е керамика — поясни Силвърстейн и направи неопределен жест с ръка. — Ние можем да формоваме и да изпичаме по двайсет модела за времето, необходимо да изработим един от метал. — Той сложи ръка на рамото на Сандекър и го поведе към прозореца. — Ето го, идва.
Сандекър вдигна поглед и видя една продълговата форма, дълга около метър и двайсет да се спуска бавно във водата, предшествана от нещо, наподобяващо дъжд от мраморни топчета. Адмиралът забеляза, че по модела не е правен никакъв опит да повтори автентичните детайли. Той приличаше на гладка буца от негледжосана глина, заоблена в единия край и заострена в другия, с три тръбички отгоре, представляващи комините на „Титаник“. През прозореца за наблюдение се чу ясно дрънчене, когато носът на модела се удари в дъното на танка.
— Вашите изчисления няма ли да ви подведат от някой пропуск в конфигурацията на модела?
— Да, една грешка може да се окаже от значение — погледна го Силвърстейн. — Но, уверявам ви, адмирале, че ние не сме пропуснали нищо.
Сандекър посочи модела.
— Но истинският „Титаник“ е имал четири комина, а вашият е само с три.
— Точно преди последното гмуркане на „Титаник“ — отвърна Силвърстейн — кърмата му се е издигнала право перпендикулярно. За телените обтегачи, поддържащи комин номер едно, опъването е било прекомерно силно. Те са се скъсали и коминът се е прекатурил през десния борд.
— Моите поздравления, докторе — кимна Сандекър. — Би трябвало да знам, че не бива да поставям под съмнение усърдността на вашия опит.
— Няма нищо. Това ми дава възможност да ви покажа моята експертиза. — Той се обърна и направи знак с вдигнати палци към прозореца. Водолазът завърза модела за едно въже, издигащо се към горната част на резервоара. — Ще повторя опита и ще ви обясня как стигнахме до тези заключения.
— Да бяхте започнали с мраморните камъчета.
— Те изпълняват ролята на котлите — каза Силвърстейн.
— На котлите?
— Съвършена симулация са и те. Видите ли, кърмата на „Титаник“ е сочела към небето, неговите котли са се откъснали от гнездата си и са се затъркаляли през преградните стени към носа. Били са доста масивни — общо двайсет и девет на брой, както казват; някои от тях са имали диаметър към пет метра и дължина шест метра.
