Дар за бурята полностью

Най-сетне смъкна от себе си дрехите, които имаше чувството, че е носила цяла седмица, взе си продължителен горещ душ и на излизане от банята поспря пред парадната си униформа, все още опъната върху леглото, която представляваше най-ярък знак за смъртта на Йонан. Погледа я няколко секунди мълчаливо с мисълта, че трябва да я сложи на закачалка и да я прибере в гардероба, борейки се с вътрешния глас, който ѝ нашепваше, че по някакъв начин униформата върху леглото е вид почит, неосезаем, но мощен белег за честта, която олицетворяваше, за неотменимия дълг, който въплъщаваше, и за съмнението, стягащо гърдите ѝ и което все още не бе готова да прибере в гардероба. Взе пакета от Дюпри и тръгна към кухнята, за да среже канапа, с който беше овързан, мислейки си, че дори опаковката е твърде типична за Ню Орлиънс. Отстрани хартията и парчето памучен, леко влажен на пипане плат, в който бе увита някаква книга с тъмна подвързия от мека кожа. Заглавие нямаше нито върху челната, нито върху задната корица, а като я повдигна, усети, че е изключително тежка. На първата страница, поставена между два предпазни слоя коприна, се виждаше сложна рисунка, в която плетеницата от букви едва позволяваше да се прочете заглавието: Fondation et religion Vaudou[28].

Очарована, Амая докосна меките като коприна страници, които обаче с позлатения си филигран по краищата изглеждаха прекалено ефирни, за да придадат такава тежест на томчето.

Първите глави обясняваха откъде произхожда религията, която милиони хора по света практикуваха, а в няколко страни беше официална. Тогава Амая долови някаква аномалия в плътно прилепналите една за друга страници и започна внимателно да ги отделя, докато стигна до тази, която Дюпри бе отбелязал, поставяйки в сгъвката малко черно перо. Тя боязливо прокара пръсти по листа и забеляза, че нейният приятел е запълнил полетата на книгата със ситно изписани с туш думи и е подчертал някои пасажи: „Предизвикване на смърт по желание. Бокор или раираният магьосник лукуми, свещеникът или хунган, предпочел да използва силата за злодеяния“. Две-три страници по-нататък Дюпри бе оградил с няколко кръга думите:

Мъртвец върху теб.

Демон върху теб.

Отдолу бе написал:

Мъртвецът, който се качва върху ти, или демонът, който те яхва, в Латинска Америка — буквално „възсяда те мъртвец“.

По-нататък се описваше с подробности атаката на изпратения от бокор парализиращ демон, който обездвижва жертвата си по време на сън, но я оставя в съзнание, за да вижда какво ѝ се случва и да следи с ужас изтезанията на злия дух, който е седнал върху гърдите ѝ, пречи ѝ да диша и да мърда и прекъсва мъчението в последния миг или го продължава до смърт. Някои жертви твърдяха, че са видели някакво отвратително същество върху себе си, веднъж е дебела жена с вид на вещица, друг път — противен дракон.

„Слюнката на комодоския варан съдържа достатъчно бактерии, за да предизвика септицемия“, изплуваха в съзнанието ѝ думите на Сан Мартин.

Прелисти страниците, търсейки бележките на своя приятел, и откри второ перо, което при разлистването излетя, зарея се бавно и злокобно, докато кацна на пода. Амая се наведе да го вдигне и прочете текста, отбелязан като „Жертвоприношение“.

Думите, на които кавичките придаваха особена важност, изключително странно звучене и съдбовно значение, прозвучаха в паметта ѝ, произнесени от Елена Очоа: „жертвоприношение“, и от Марк на онази заснежена тераса над града една нощ, само преди ден, макар да ѝ се струваше, че оттогава са изминали няколко години: „дар“, дума, за която се предполагаше, че тя ще знае как да използва.

Бокор поднасяше на Злото най-извратеното престъпление, най-желаната плячка, която поради чистата си и неопетнена природа не биваше да бъде докосвана; тя трябваше да бъде принесена в жертва от единствените хора, които имаха права над нея — собствените ѝ родители. Хората, отговорни за появата му на този свят, даряваха своето отроче, новородената си рожба на Злото по време на церемония, при която демонът щеше да изсмуче живота от нея и да ги възмезди, като изпълни всяко тяхно желание.

На една от илюстрациите се виждаше бебе, положено върху олтар. До него — две фигури в екстаз, вероятно родителите, и свещеник, вдигнал ръце в опит да избута зловещото хилаво влечуго, яхнало детето и залепило паст върху носа и устенцата му. Отдолу Дюпри бе написал няколко къси изречения:

„Групи от един и същи пол.“

„В точно определен период на развитие.“

„Върху тясно пространство.“

Дюпри се бе подписал под тези условия с кратко послание.

„Рестартирайте, инспекторе.“