Дар за бурята полностью

Познаваше този сън. Понякога различаваше ониричните пейзажи като наистина съществуващи, посещавани някога места, а на това място вече бе идвала. Убеждението, че сънува, успокоението, че това е само проекция на съзнанието, ѝ позволяваше да се движи в пространствата от сънищата си и да събира сведения и подробности, които нямаше как да долови от раз. Река Бастан течеше тихо между дългите ивици суха пръст по двата бряга, покрити с обли камъчета, преди да навлезе в мрачните горски дълбини. Не чуваше нищо, нито птиците, нито ромона на водата. Тогава видя детето, момиченцето, за което винаги си бе мислила, че е тя самата на шест или седем години, а сега знаеше, че е била сестра ѝ, несъмнено образ от собственото ѝ съзнание, защото това момиченце не бе имало късметът да доживее до тази възраст. Беше облечено в бяла нощница, поръбена с избраната от амачи Хуанита за него дантелена шевица с розова панделка, и газеше с боси крачета във водата, която нежно галеше глезените му и мокреше дантелата, но детето като че ли не усещаше студа. Амая се зарадва, че го вижда, и искреното ѝ детско чувство бликна от сърцето ѝ и разцъфна на устните ѝ. Момиченцето обаче не отвърна на усмивката ѝ, защото беше тъжно, защото беше мъртво. Но не се беше примирило; погледна я в очите, вдигна ръка и посочи реката. „Мъртвите правят каквото могат“, помисли си Амая, проследила с очи посоката. По стръмните речни брегове бяха избуяли десетки високи колкото момиченцето бели цветя. Амая видя как те разтварят венчета, а вятърът довя до нея силния им аромат на бисквити и масло, който я накара да се разтопи от нежност, защото разпозна миризмата на Ибай, уханието на нейното речно момченце. Върна се към очите на сестра си, заредена с въпросителни, но нея вече я нямаше, на нейно място се бяха появили дванайсетина красиви девойки, загърнати с агнешки кожи, които едва покриваха гърдите и бедрата им, и решеха дългите си почти до водата коси, стъпили в реката.

— Проклети вещици — прошепна Амая.

Те се усмихнаха и ѝ показаха острите си като игли зъби, зашляпаха с патешките си ходила по спокойната водна повърхност и тя закипя като подклаждана от подземен огън.

— Почисти реката — екнаха гласовете им.

— Измий обидата — настояха.

Амая отново погледна към речното русло и видя, че огромните бели цветя са се превърнали в снежнобели детски ковчези, които се раздвижиха, сякаш телцата в тях се мъчеха да напуснат своя вечен дом. Дървените сандъци се тресяха и потракваха върху крайречните камъни, като че ли костите им се удряха едни в други. Изведнъж капаците отхвръкнаха нагоре и съдържанието на ковчезите излезе наяве. Нищо. Вътре нямаше нищо.

Амая чу, че някой влиза в стаята, и се събуди. Надигна се и седна в леглото още не отворила напълно очи.

— Трябва да си изсушиш косата, ще изстинеш — каза Джеймс и ѝ подаде падналата до леглото хавлия.

— Колко време съм спала? — попита тя, усещайки как остатъците от съня се разпадат на парчета, които напразно се опитваше да задържи.

— Заспала ли беше? Не ще да е било отдавна… Обядът е готов, леля ти каза да слезеш.

Усети, че Джеймс я гледа, докато търкаше косата си с хавлиената кърпа.

— Какво става с теб, Амая? И не ми отговаряй „нищо“.Познавам те и знам, че нещо не е наред.

Тя спря и остави хавлията, но не отговори.

— Размислих и ако всички тия страдания са заради погребението на Росарио — продължи той, — ако ще се изтормозиш чак толкова, ще те разбера, ако не дойдеш.

Амая го погледна изненадано.

— Не е заради Росарио, Джеймс. Случаят, по който работя, се усложни, и то много, толкова много, че има вероятност да се провали с гръм и трясък, и то по моя вина. Допуснах грешка, сбърках и сега не знам какво ще последва.

— Искаш ли да ми разкажеш?

— Не, все още го обмислям и дори аз самата не знам какво точно се случи. Имам още много да мисля, преди да мога въобще да продумам по въпроса.

Той протегна ръка, хвана заплетената ѝ коса и нежно я отметна от лицето.

— Никога не съм те виждал да отстъпваш пред нещо, Амая, никога, но в някои случаи е по-добре да отстъпиш днес, за да се хвърлиш в битката утре. Не знам дали случаят е такъв, но каквото и да стане, аз ще бъда до теб. Никой не те обича повече от мен.

Тя отпусна глава на рамото му с безкрайна умора.

— Знам, Джеймс, винаги съм го знаела.

— Мисля, че ще ти дойде добре да се откъснеш за известно време от всичко това, да прекъснеш връзката. Ще постоим няколко дни при нашите и още преди да си се усетила, ще тръгнем обратно.

Амая кимна в знак на съгласие.

— Исках да поговорим за това, може би ще се наложи да удължим малко престоя си там. Дойде поканата за курсовете във ФБР. За мен това ще бъдат две напрегнати седмици, но си помислих, че междувременно ти можеш да останеш при вашите с Ибай, а после да се върнем заедно.

— Това би било идеално — зарадва се Джеймс.