О, морни мои дни!Дали ще мога да се върна пак.отдето ме отвлякоха злини?Без друго аз не мога, тъй изгарягръдта ми туй желаниеда бъда (морна аз!), където бях,о, благо мое, отдих мой и вяра,и разтушаващо дихание,че ти кажи: от други ме е страх;надежда дай, синьоре, тя е зрак,утеха за духа в здрачевини.Не мога да опиша таз наслада,която ми гори душата,че нямам денем, нито нощем мира;а слух и зрение без миг пощадас такава сила непознатанакладоха у мен пожар без спира,че той изцяло ме побира.Не може друг да ме теши, че кактой добродетел в мен ще съхрани.О, хайде, казвай, ще ли те намеряотново, как, кога,да те целуна мъртва по очите?Кажи ми, ще ли дойдеш като вчера,о благо мое, и сегасъс думите веднага, а пък в днитебезкрай да бъдеш утешител драг,без грижа, че Амур ще ме рани?И ако нявга дойдеш пак при мене,ще бъда ли безумна,да си отидеш пак да те оставя?Ще те държа уста в устата сленидордето мога, о, дордето клюмнаи своето желание удавя;за друго дума да не става;ела веднага и ме прегърни,че като си помисля, пея чак.

Тази канцона накарала дружината да си помисли, че Филомена е обзета от нова и щастлива любов; и тъй като думите й подсказвали, че тя я изживява много по-дълбоко, отколкото дава вид, всички отсъдили, че Филомена трябва да е много щастлива, а някои дори й завидели. Когато дамата свършила своята песен, кралицата се досетила, че на другия ден е петък, затова се обърнала любезно към всички и им казала:

— Благородни дами й младежи, вие знаете, че утрешният ден е посветен на мъките и страданията на нашия Господ Бог; ако си спомняте, когато Неифила беше кралица, ние прекарахме тоя ден най-благочестиво и отложихме нашите забавни разкази; същото направихме и през следващия ден — събота. Затова, желаейки да последвам благочестивия пример, който ни бе даден тогава от Неифила, аз мисля, че ще бъде по-прилично, ако утре и други ден се въздържим от нашите забавни разкази, както направихме и миналия път, и си припомним онова, което през тия два дни е било извършено за спасението на нашите души.

Благочестивите слова на кралицата допаднали на всички; когато тя разпуснала дружината, било вече доста късно и всички се прибрали да почиват.

<p>ДЕН ОСМИ</p>

Завършва седмият ден на Декамерон, започва осмият. Под ръководството на Лаурета дружината разсъждава за това как всеки ден жените лъжат мъжете си или мъжете — своите жени или как мъжете един друг се мамят.

В неделя сутрин, когато кралицата и дружината се събудили, лъчите на изгряващото слънце вече позлатявали върховете на най-високите планини, прогонвайки мрака и хвърляйки светлина върху всичко наоколо; дружината се поразходила по росната тревица, след което, към половината на третия час, всички отишли в близката църквица, където изслушали божествената литургия; после се прибрали в двореца, наобядвали се в най-приятно и весело настроение, попели и потанцували и кралицата разрешила, който иска, да се оттегли да почива. Но когато слънцето почнало да преваля, по волята на кралицата те отново насядали край прекрасния водоскок за обичайните си разкази и следвайки заповедта на кралицата, Неифила започнала така.

<p>НОВЕЛА I</p>

Гулфардо взема пари назаем от Гаспаруоло и ги дава на жена му, която се съгласила да спи с него срещу такава сума; после Гулфардо заявява на Гаспаруоло в присъствието на жена му, че е върнал парите на нея, и тя потвърждава, че е вярно.

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги