Тогава Бруно продължил: „И така, прескъпи мой магистре, вие трябва да знаете, че неотдавна в нашия град живял един голям познавач на некромантията, който се наричал Микеле Ското, понеже бил от Шотландия; мнозина именити люде, малцина от които днес са още живи, му оказвали най-големи почести; когато се наканил да напусне нашия град, поради настоятелните молби на споменатите вече люде той оставил двамина от най-изтъкнатите си ученици, като им наредил да се отзовават винаги с готовност на всяко желание на благородниците, които се отнасяли към него с такава почит. И така, двамата почнали да услужват най-драговолно на споменатите благородни люде в някои любовни истории и други работи, а впоследствие, когато харесали града и нравите на тукашните граждани, те решили да отседнат тук завинаги и се свързали с неколцина наши съграждани чрез най-тясно и сърдечно приятелство, без да обръщат ни най-малко внимание дали са от благородно коляно или от долно потекло, дали са бедни или богати; на едно само държали: хората да са такива, че да им допадат на нрава. За да доставят удоволствие на новите си приятели, двамата съставили една дружина от около двайсет и петима души, с които решили да се събират най-малко два пъти месечно на място, което те посочват. Когато се съберат, всеки един от дружината изказва по едно желание и двамата некроманти го изпълняват начаса, още същата нощ; и тъй като и аз, и Буфалмако сме много близки приятели с тия двама души, ние бяхме приети в дружината и продължаваме да се събираме с нея. Та искам да ви кажа, че когато се съберем, наистина си струва човек да види какви разкошни завеси се диплят около залата, където пируваме, да хвърли поглед на царските трапези, на множеството благородни и прекрасни слуги — мъже и жени, — прислужващи на всекиго от дружината, да погледне блюдата, каните, шишетата, чашите и всички други златни и сребърни съдини, от които ядем и пием, както и многобройните и разнообразни ястия, които ни биват поднасяни поред и по наш избор. Аз никога не ще бъда в състояние да ви разкажа колко и какви нежни звуци се отронват от безброй инструменти, какви само мелодични поспи слушаме, нито пък бих могъл да ви изброя колко свещи се изгарят на тия вечери, колко сладкиши изяждаме, какви скъпи вина пием. Но, скъпа моя празна главо, аз не бих искал да си помислите, че ние отиваме там с дрехите, с които сега сме облечени; нищо подобно: там не можете да видите човек, па ако ще и да е най-бедният, който да не изглежда като император — с такива скъпи дрехи сме облечени, с толкова драгоценности сме обсипани. Ала най-голямото удоволствие от всички, що ни се доставят там, са красивите жени, дето се появяват тозчас — който каквато пожелае. Там можете да срещнете повелителката на барбаниките, кралицата на баските, съпругата на султана, императрицата на Осбек, джинджифилката на Норвегия, бърборейката от Берлиндзона и лапнишаранката от Нарсия. Но защо ли съм седнал да ги изброявам всичките? Та там се събират кралици от цял свят, включително и кикимората на Джовани Бързия! Да се чуди и да се мае човек! Като си хапнат и пийнат, като изиграят един-два танца, всяка дама отива в стаята на тогова, по чието желание е била извикана; трябва да знаете, че тия стаи са толкова хубави, че приличат на истински райски кътчета, ухаят на най-различни благовония, и то не по-малко от бурканите с билки във вашата аптека или когато карате да чукат кимион; леглата пък са по-хубави дори от постелята на дожа на Венеция и жените се изтягат на тях. На вас оставям да си представите какво правят там тъкачките, как работят с крака и притеглят бърдото към себе си, за да излезе платното по-гъсто. Но според мен най-добре си я караме аз и Буфалмако, защото Буфалмако най-често нарежда да му доведат френската кралица, аз пък пожелавам английската — а и двете са най-хубавите жени на тоя свят; така сме наредили с тях работата, че освен нас те не поглеждат другиго. От всичко това лесно можете да си представите защо можем и защо трябва да живеем по-весело и да изглеждаме по-радостни от всички останали люде; достатъчно е дори това, че сме обичани от жени като тия две кралици, а да не говорим за друго: пожелаем ли хиляда или две хиляди флорини, така и не ги получаваме. Та ето какво наричаме ние «да се занимаваме с корсарство», защото и ние грабим всекиго, също като корсарите, но се различаваме от тях по едно нещо: те никога не връщат заграбеното, а ние, след като го употребим, веднага го връщаме обратно. И така, глупави мой магистре, сега вече знаете какво разбираме ние под думите «да се занимаваме с корсарство», ала сам виждате в каква тайна трябва да се пази цялата тая работа; поради тая причина няма повече нито да настоявам, нито да ви моля да пазите тайна.“
