— Мили дами, тъй като ми се струва, че вие останахте малко потресени от суровостта, проявена от оскърбения учен младеж, аз мисля, че няма да е зле да поуспокоя възбудените ви духове с нещо по-приятно; поради това бих искала да ви разкажа накратко за един млад човек, който хем приел нанесената му обида с по-голямо благодушие, хем си отмъстил за нея с повече умереност. От тази новела ще разберете, че е предостатъчно човек да си връща толкова, колкото трябва, и че рече ли да си отмъщава за нанесеното му оскърбление, отмъщението му не бива да превишава онова, дето се полага заради претърпяната обида.
И така, вие трябва да знаете, че както съм слушала да разправят, едно време в Сиена живели двамина заможни младежи от добри семейства от народа; единият се казвал Спинелочо ди Тавена, а другият се наричал Дзепа ди Мино. Те били съсеци и живеели в Камолия, другарували непрекъснато и както личало по всичко, обичали се като братя, че и повече; и двамата били женени, а жените им били големи хубавици. Добре, ама станало така, че Спинелочо, който се отбивал често в дома на Дзепа и когато той ся бил в къщи, и когато отсъствувал, толкова се сближил с жената на Дзепа, че почнал да спи с нея и двамата я карали така доста време, преди някои да се досети каква е работата. Не щеш ли, един ден Спинелочо дошъл да потърси Дзепа, който си бил у дома, без да знае жена му. Затова тя отвърнала, че мъжа й го няма, а Спинелочо побързал да се качи горе, влязъл в салона, видял, че освен дамата там нямало никой друг, прегърнал я и почнал да я целува, а тя му отвърнала със същото. Дзепа видял всичко, но не се обадил, а се скрил и зачакал да разбере какво ще стане по-нататък; и наистина не минало много време и той видял, че Спинелочо и жена му, както били прегърнати, влезли в стаята и заключили вратата. Той много се ядосал, но като съобразил, че и шум да вдигне, и друго да направи, пак няма да измие нанесената му обида, а ще си навлече още по-голям срам, почнал да размишлява какво да стори, за да си отмъсти така, че хем никой нищо да не узнае, хем самият той да бъде удовлетворен и да се успокои. Мислил, мислил, най-сетне измислил и останал в скривалището си толкова време, колкото Спинелочо прекарал с жена му.
Когато Спинелочо си отишъл, Дзепа влязъл в стаята, преди жена му да успее да си оправи воалите на главата, които Спинелочо бил свалил, докато се забавлявал с нея. Дзепа я запитал: „Какво правиш, жено?“ Тя отвърнала: „Нима не виждаш?“ Дзепа отсякъл: „Виждам, виждам, само че видях и други работи, каквито не бих желал да виждам.“ Той почнал да й се кара за случилото се, тя се изплашила много, въртяла, сукала и най-сетне му признала за близостта си със Спинелочо, тъй като нямало как да отрича, след което се разплакала и почнала да го моли за прошка. Дзепа рекъл: „Виж какво, жено: ти постъпи много лошо, но ако искаш да ти простя, ще трябва да изпълниш най-точно каквото ще ти кажа. Ето каква е работата: искам да съобщиш на Спинелочо утре, около третия час, да измисли някаква причина и да се раздели с мен, а след това да дойде у дома при теб; като дойде при тебе, аз ще се прибера и ти, щом чуеш, че съм се върнал, ще го накараш да влезе в тоя сандък, ще го затвориш, а после ще чакаш да ти кажа какво да вършиш по-нататък. Не се бой, защото аз ти обещавам, че няма да му сторя нищо лошо.“
За да го умилостиви, жена му обещала, че ще изпълни каквото й наредил. Така и направила. Дзепа и Спинелочо се срещнали на следния ден, но като наближил третият час, Спинелочо, нали бил обещал на дамата да я навести по това време, казал на Дзепа: „Днес ще трябва да обядвам с един приятел и понеже не искам да го карам да чака, казвам ти сбогом.“ Дзепа почнал да го увещава: „Рано е, до обед има много време.“ Спинелочо отвърнал: „Така е, но имам да си поговоря с него и за една моя работа, та затова трябва да се срещнем малко по-рано.“
Спинелочо се разделил с Дзепа, повъртял се малко и после се запътил при жена му; но Дзепа се прибрал почти веднага след като влюбените влезли в стаята. Щом усетила, че мъжът й се е върнал, жена му си глътнала езика от страх и казала на Спинелочо да легне в сандъка, който Дзепа й посочил предния ден, затворила го вътре и излязла от стаята. В това време Дзепа се качил горе и я запитал: „Е, жено, ще обядваме ли?“ Тя отвърнала: „Да, време е.“ Тогава Дзепа рекъл: „Спинелочо отиде да обядва с някакъв свой приятел и жена му е сама. Я се покажи на прозореца и я викни да дойде да обядва с нас.“ Жена му, която била станала много послушна, защото се бояла за живота си, направила каквото той и казал.
