Всеки ден ние виждаме как мнозина наши съграждани се завръщат от Болоня кой съдия, кой лекар, кой нотариус, облечени в дълги и широки дрехи, в пурпур, катеричи кожи94 и какви ли не още белези за високия им сан; но всеки ден ние виждаме и друго — доколко тия хора наистина имат качества да бъдат такива. Един от тях бил и някой си магистър Симоне да Вила, чиято глава не била толкова пълна с наука, колкото кесията му — с парите на неговия баща. Той се прибрал в нашия град не много отдавна, отседнал да живее на улицата, която днес наричаме Виа дел Кокомеро, ходел облечен в пурпур, с отличителната ивица на рамо, и се хвалел, че бил доктор по медицина. Та тоя магистър Симоне, който, както вече споменахме, се завърнал неотдавна, измежду многото си заслужаващи внимание навици имал и привичката, когато излизал с някого, да го пита и разпитва за всеки срещнат, като на всичко обръщал внимание и всичко запомнял, сякаш трябвало да съставя церове за своите болни, съдейки по постъпките на другите хора.
Измежду людете, привличащи най-много неговото внимание, били и двамината живописци Бруно и Буфалмако, за които днес стана дума на два пъти; те били неразделни другари и негови съседи. Понеже му се сторило, че те — както си и било — си живеели най-безгрижно и от весело по-весело, той разпитвал мнозина що за хора са тия двамата; всички му отвръщали, че и единият и другият са бедни живописци, но той не можел да повярва, че е възможно хем да са бедни, хем да си живеят толкова безгрижно и весело; и тъй като се говорело, че и двамата са остроумни люде, той решил, че те сигурно си докарват големи доходи от друго място, за което никой нищо не знае; затова намислил, ако му се удаде случай, да се сприятели с двамата или поне с единия от тях. Той успял да стане близък с Бруно, а живописецът, след като се срещнал на няколко пъти с него и разбрал колко му е умът, почнал да се забавлява с него, слушайки глупавите му бръщолевения; пък и на лекаря също му било много приятно да беседва с Бруно. След като поканил Бруно няколко пъти на обед и решил, че вследствие това може да разговаря с него като с близък човек, лекарят му казал колко се чудел и на него, и на Буфалмако, задето си живеят толкова весело, въпреки че не са заможни, и го помолил да му обясни как успяват да правят това. Като изслушал лекаря, Бруно си рекъл, че и тоя му въпрос е като другите му глупави и безсмислени дрънканици, прихнал да се смее и понеже намислил да му отговори, така, както оня заслужавал заради глупостта си, отвърнал: „Магистре, малцина са хората, с които бих се решил да споделя какво правим, но пред вас не ще се въздържа и ще ви кажа, защото сте мой приятел и съм уверен, че няма да го кажете другиму. Вярно е, както и вие сте забелязали, че аз и моят приятел си живеем най-весело и безгрижно, та дори и повече; с това, що изкарваме от нашия занаят и от малкото имот, който притежаваме, ние не бихме могли да плащаме дори и водата, която изпиваме; но аз не бих искал това да ви наведе на мисълта, че се занимаваме с грабежи. Не, ние се занимаваме с корсарство и по този начин, без да ощетяваме никого, си набавяме всичко необходимо и за да задоволяваме нашите нужди, и за да се веселим. Това е причината, за да живеем така весело, както сам виждате.“
Като чул това, лекарят ни най-малко не се досетил каква е работата, ами веднага лапнал въдицата, почнал да се чуди и да се мае и изведнъж бил обзет от силно желание да разбере какво значи да се занимава човек с корсарство; затова замолил най-настойчиво Бруно да му обясни, уверявайки го, че няма да каже никому нищо. Бруно възкликнал: „Ах, магистре, намерили сте за какво да ме питате! Та вие искате да узнаете една голяма тайна; ами нали ако някой узнае, това ще бъде достатъчно да ме погуби, да ме прати на оня свят, да ме вкара право в устата на оня Луцифер95, дето е в църквата «Сан Гало»; но поради голямата обич, която изпитвам към невижданата ви дипломирана глупост, и поради голямото доверие, което имам във вас, аз не мога да откажа на нито едно ваше искане; затова ще ви доверя тая работа, ала при едно условие: ако се закълнете в кръста, дето е в Монтезоне, че както ми обещахте преди малко, няма да го споделите с никого.“ Магистърът потвърдил, че ще запази тайната.
