— Тогава я отведи със себе си.
— Кой ти помогна, Дани?
Дани продължаваше да мълчи.
— Кардинал Маршано ли беше? — настоя Хари.
Дани тутакси вдигна глава и очите му пламнаха яростно.
— Откъде знаеш за кардинал Маршано?
— Срещнах се с него, Дани. Неведнъж. Той ме предупреди да стоя настрани. Да не те търся. Преди това се мъчеше да ме убеди, че си мъртъв. — Хари млъкна за малко, после пак настоя. — Маршано беше, нали? Той е организирал всичко…
Дани се втренчи в брат си.
— Нищо не помня, Хари. Как съм ти се обадил. Защо съм отивал в Асизи. Кой ми е помогнал. Нищо. Нула. Нищичко. Никакъв спомен. Ясно ли е?
Хари се поколеба, но не отстъпи.
— Какво става във Ватикана?
— Хари — промърмори Дани с отпаднал глас, — плюй си на петите, преди да те гръмнат.
Докато хеликоптерът рязко се издигаше над сивите квартали на Милано и завиваше на югоизток към Сиена, Роскани изобщо не чу приглушения вой на витлата; цялото му съзнание бе приковано към току-що получения факс от Интерпол. Повечето от сведенията вече му бяха известни.
„Томас Хосе Алварес-Риос Кайнд.
Психологически портрет от Интерпол: Един от най-опасните терористи в света. Придобил известност с убийството на полицай от френския отдел за борба с тероризма. Извънредно жесток. Беглец, издирван по множество обвинения. Да бъде задържан при първа възможност. Крайно опасен.
Престъпления: Убийство, отвличане, бомбени атентати, взимане на заложници, отвличане на самолет.
Националност: Еквадор.“
Роскани прелисти факса в скута си.
„Характеристика: Майстор на дегизировката. Владее множество езици, по-специално италиански, френски, испански, арабски, фарси, английски. Абсолютен индивидуалист. Работи сам. Въпреки това разполага с широки връзки в терористичните кръгове по цял свят.
Други: Самозван революционер.
Последен известен адрес: Хартум, Судан.
Допълнителни коментари: Изключителен социопат. Наемен убиец. Срещу щедро заплащане е готов да приеме всяка поръчка.“
Това беше официалният психологически портрет. Най-отдолу бе добавено на ръка:
„Няма сведения субектът да е напускал Судан.
По ваша молба френското разузнаване проучва въпроса.
При положителен резултат ще ви уведомим незабавно.“
— Аз мога да ви го кажа още сега — промърмори Роскани, докато сгъваше тънкото досие и го оставяше на съседната седалка. — Не е в Судан, а в Италия.
Той измъкна от джоба си голяма бишкота в целофаново пликче, стегнато с ластиче. Извади я и захапа разсеяно, както би запалил цигара. Мислено се завръщаше в миланската морга, където бе влязъл преди половин час.
Трупът на Алдо Чанети, двайсет и шест годишен моден дизайнер, беше открит в килера за инструменти на дамската тоалетна до една бензиностанция на магистрала А 9 между Комо и Милано. Гърлото му беше прерязано и раната натъпкана с тоалетна хартия. Четири часа по-късно намериха новото тъмнозелено БМВ на Чанети край хотел „Палас“ в Милано.
— Томас Кайнд — заяви Роскани, когато видя трупа.
Разследването можеше да докаже, че греши, но не му се вярваше убиецът да е друг, освен човекът с пикела и бръснача. Някак бе успял да се изплъзне от хайката на Групо Кардинале и да се добере от Беладжо до Милано, пътем убивайки Чанети. А накъде бе тръгнал след Милано? Или още се криеше там?
Но далеч по-сериозен беше въпросът защо се е върнал в Италия насред разгара на полицейската хайка, когато също тъй лесно можеше да премине в Швейцария, а оттам да потегли накъдето си иска. Защо? Какво толкова го влечеше в Италия, та да поеме подобен риск?
Хари придърпа стол за Елена.
— Благодаря — каза тя, без да го поглежда.
Масата бе сложена за двама — диня, пастърма и малка гарафа червено вино. След като преди малко нахраниха Дани и го настаниха да спи на горния етаж, Вероника ги изведе на терасата, окичена с разцъфнали бугенвилии. Покани ги да похапнат, после бързо влезе и двамата останаха сами за пръв път от снощи, когато Елена бе дошла в килията на Хари.
