Хари рязко пристъпи към Дани.
— Защо си толкова сигурен, че тук сме в безопасност… че отец Бардони не им е казал?… Видях го, Дани. Ако бях аз, щях да им кажа каквото искат.
— Трябва да ми повярваш, Хари…
— Не става дума за теб, а за отец Бардони. Нямам чак толкова вяра.
Дани мълчаливо се вгледа в брат си; когато най-сетне заговори, сякаш искаше да убеди Хари, че в думите му се крие някакъв по-висш смисъл.
— Тази сграда принадлежи на собственика на една от най-големите фармацевтични компании в Италия. Трябваше само да чуе, че кардинал Маршано се нуждае от тиха квартира за няколко дни, и я осигури без излишни въпроси…
— Какво общо има това с отец Бардони?
— Хари, кардиналът е един от най-обичаните хора в Италия… Погледни как му помагаха й какъв риск поеха. Аз… — Дани се поколеба, после продължи: — Аз станах свещеник, защото след морската пехота бях точно толкова безпомощен и объркан, колкото и преди нея… Когато пристигнах в Рим, изпитвах същото чувство… Сетне срещнах кардинала и той ми показа, че в мен има толкова много живот, за който не съм подозирал. През изминалите години той ме напътстваше, насърчаваше ме да открия собствените си убеждения в религията и живота… Църквата, Хари, стана мое семейство… а кардинала обичам като баща… Същото е с отец Бардони. Ето защо не е проговорил…
Отец Бардони не бе проговорил въпреки инквизициите. Потресен и трогнат, Хари зарови пръсти в косата си и извърна глава. Срещна погледа на Елена. Очите й бяха нежни, любящи, говореха, че разбира какво казва Дани… и знае, че има право.
— Хари…
Резкият глас на Дани го накара да се завърти. Едва сега забеляза включения телевизор.
— Има и още нещо… Дори и да не вярвах преди, убийството на отец Даниъл го потвърди… Знаеш ли какво става в Китай?
— Трагедия, хиляди мъртви. Не знам точно. Напоследък май нямах много време за телевизия. Накъде биеш, по дяволите?
— Спомни си Беладжо, Хари. Докато чакахме в камионетката сестра Елена да се завърне. Потърсиха те по телефона… Аз се събудих… Чух те да споменаваш две имена.
Адриана и Итън.
— И какво от това?
— Адриана Хол. Джеймс Итън.
Хари бе едновременно изненадан и озадачен.
— Тези хора ми помогнаха да стигна до теб. Откъде ги знаеш?
— Няма значение. Важното е да се свържеш с тях час по-скоро. — Изведнъж Дани премести количката към брат си. — Трябва да спрем онова, което става в Китай.
— Какво да спрем? — запита с недоумение Хари.
— Те отравят езерата, Хари… Един път вече го сториха… Остават още две…
— Какво говориш? Кой отравя езерата? Не чух много, но доколкото знам, това е природно бедствие.
— Не е — бързо каза Дани, после се озърна към Елена и отново към Хари. — Това е част от плана на Палестрина… Ватикана да завладее Китай.
Хари усети как косата му настръхва.
— Чул си го в изповедта, нали?…
— Да, чух го в изповедта…
Елена се прекръсти и тихо ахна.
— Майко Божия…
— Преди малко У Ен Ен предаде сборен репортаж за Хефей — продължи натъртено Дани. — В осем часа, две минути и двайсет секунди показаха кадри от водопречиствателната станция — знам точното време, защото погледнах часовника си. В тези кадри видях лицето на човека, който или разпространява отровата, или е наясно кой го върши.
— Откъде знаеш? — прошепна Хари. Никога не бе виждал брат си тъй напрегнат.
— Видях го миналото лято в една вила край Рим. Беше там с още един човек и чакаше Палестрина. Малцина китайци биват канени във ватиканските резиденции. Адриана Хол може да върне записа и да открие кадъра. Човекът е нисък, стои отляво и държи куфарче. Кажи й, когато го открие, да предаде незабавно кадъра на Итън.
— Той пък какво общо има, по дяволите? Някакъв си дребен чиновник в посолството.
— Хари, той е римският резидент на ЦРУ.
Хари се слиса.
— Какво?
Дани не трепна.
— Отдавна съм в Рим, Хари… Често работя на такива дипломатически нива, където нещата се знаят… Кардинал Маршано ме е водил на места, за които хората и не подозират…
Хари и Елена разбираха терзанията на Дани. Обвързан от тайната на светата изповед, той рискуваше душата си, разкривайки какво е чул. Ала бе заплашен животът на хиляди хора и трябваше да стори нещо. И за да го стори, трябваше да повярва не в църковните канони, а в Бога.
Без да откъсва поглед от Хари, Дани отдръпна количката си назад.
— Искам сега да излезеш от сградата. Потърси най-напред Адриана Хол, но от уличен телефон. След това позвъни на Итън от друг автомат. Предай му каквото ти казах и добави, че Адриана ще намери кадъра. Нека съобщи на китайското разузнаване… да открият човека с куфарчето. Подчертай, че всяка секунда е съдбоносна. Иначе онези в Пекин ще има да отговарят за още стотици хиляди мъртъвци…
Хари се поколеба за миг, после посочи настрани.
— Тук има телефон, Дани. Защо сам не кажеш на Итън?
— Той не бива да знае къде сме…
— Защо?
— Защото все още съм американски гражданин, а заплахата срещу Китай засяга националната ни сигурност. Той ще иска да изкопчи от мен още сведения и не би се спрял пред нищо… Дори ако трябва нелегално да арестува и трима ни… А ако го стори — гласът на Дани спадна до изтощен, дрезгав шепот — … кардинал Маршано ще умре.
