Апартаментът на отец Бардони също беше на най-горния етаж и Хари бързо се изкачи до него по задното стълбище. Все още вярваше, че не е станало нищо особено и закъснението на отец Бардони ще се обясни по най-прост начин. Но дълбоко в себе си изпитваше онова, което бе накарало Дани да нахълта през кухненската врата. Ужас.
Стигна до най-горната площадка, зави по тесен коридор и спря пред вратата на отец Бардони. Дълбоко пое дъх, пъхна ключа в ключалката и се опита да го завърти. Нямаше нужда. Вратата беше отключена и веднага поддаде.
— Отче…
Никакъв отговор.
— Отец Бардони…
Хари прекрачи в мрачното антре. Пред него имаше малък хол. Също като хола на Дани — обзаведен само с най-необходимото. Отдясно започваше тесен коридор. Имаше врата отстрани и още една в дъното. И двете бяха затворени. Той въздъхна, хвана дръжката на първата и отвори.
— Отче.
Зад вратата имаше спалня. Тясна, с малко прозорче в дъното. Леглото беше разтребено. На нощното шкафче до него имаше телефон. Нищо повече. Хари се завъртя да излезе и в този момент забеляза на пода до леглото клетъчен телефон, който отец Бардони носел „винаги със себе си“.
Изведнъж Хари усети собственото си присъствие. Долавяше нещо ужасно нередно, сякаш не биваше да е тук. Той излезе от спалнята и безкрайно бавно се завъртя към другата врата. Какво имаше там? Цялото му същество крещеше да си тръгне веднага. Да избяга. Да стори каквото и да било, но да не отваря онази врата. Но не можеше.
— Отец Бардони — повтори той.
Тишина. Хари извади кърпичката си и обви с нея дръжката на вратата.
— Отец Бардони — повиши глас той, за да е сигурен, че ще го чуят.
Никакъв отговор. Хари усети как по горната му устна се стича пот. Сърцето му биеше лудо. Бавно завъртя дръжката. Вратата щракна и се отвори. Той видя протритата бяла теракота на пода, после мивката и края на ваната. Побутна с лакът вратата докрай.
Отец Бардони седеше във ваната. Гол. С широко отворени, втренчени очи.
— Отче.
Хари пристъпи напред. Кракът му закачи нещо. На пода лежаха очилата с черни рамки. Хари отново погледна към ваната. В нея нямаше вода.
— Отче — задавено прошепна той, като че се надяваше да получи отговор.
Не му хрумваше нищо друго, освен че свещеникът е искал да се изкъпе, но е получил сърдечен удар или нещо подобно, преди да пусне водата. Още крачка напред.
—
Сърцето на Хари подскочи в гърлото и той бързо отстъпи назад с разширени от ужас очи. Лявата китка на отец Бардони беше отрязана. Почти нямаше кръв. Просто ръката свършваше изведнъж като пречупен клон.
Роскани зърна отдолу пистите на аерогара Линате и в същия момент усети, че хеликоптерът бързо се спуска. Откакто бе напуснал Лугано, информацията го затрупваше като лавина и продължаваше да пристига. На задните седалки Кастелети и Скала се редуваха да говорят по радиостанцията и да водят записки.
Роскани стискаше листа, който бе очаквал — кратък, но многозначителен факс от централата на
„Френското разузнаване установи, че Томас Хосе Алварес-Риос Кайнд не е в Хартум, Судан, както се смяташе досега. Настоящото местонахождение неизвестно.“
Роскани светкавично бе наредил римският щаб на Групо Кардинале да разпрати заповед за арестуване до всички полицейски централи в Европа. Освен това снимката на Кайнд бе пусната по световните медии заедно с информацията, че престъпникът се издирва от Групо Кардинале във връзка с убийството на римския кардинал и взривяването на автобуса за Асизи. Роскани се сети за автобуса още щом в паметта му изплува името на Кайнд. Това бе негов типичен трик, известен на разузнавателните централи по цял свят. Използваше го редовно, когато можеше да си позволи някой друг да свърши работата вместо него. Стар и простичък ход, наречен „убий убиеца“ — оставяш човека да изпълни задачата, после незабавно се отърваваш от него, тъй че да няма доказателство кой го е наел.
Това обясняваше испанския пистолет „Лама“, открит край изгорения автобус. Кайнд бе изпратил в автобуса наемник, който да премахне отец Даниъл. След това бе взривил самия автобус, за да унищожи убиеца заедно с всички следи. Само че поради закъснение на убиеца целият план се бе провалил. Но пистолетът и експлозията сочеха недвусмислено към Томас Кайнд.
А сега с информацията, която Скала и Кастелети получаваха от Милано, полицията движеше следствието към бърза развръзка. Модният дизайнер Алдо Чанети, намерен убит на магистралата Комо — Милано, бе пътувал с последното корабче от Беладжо. Свидетели твърдяха, че разговарял с жена със сламена шапка — един млад полицай от Беладжо дори си спомни, че имала американски паспорт — и двамата слезли заедно на кея в Комо.
