Ден за изповед полностью

Заради тази изповед Палестрина наредил отец Даниъл да бъде убит; а още преди това, за да шантажират Маршано, Яков Фарел подхвърлил фалшиви улики срещу отец Даниъл като убиец на римския кардинал. А по-късно, когато Палестрина усетил, че отец Даниъл още е жив, вероятно пак той чрез Фарел поръчал убийството на Пио. Трябваше да е така, защото веднага след това отвлякоха Хари и чрез мъчения искаха да узнаят от него къде е отец Даниъл.

— Значи тогава са направили записа с молбата към брат ви да се предаде — тихо каза Роскани.

Хари кимна.

— Още не бях на себе си след мъченията. Сложиха ми слушалка и казваха какво да говоря.

Роскани дълго мълча. Просто седеше и гледаше американеца.

— Защо? — запита накрая той.

Хари се поколеба.

— Защото има и още нещо. Още една част от изповедта на Маршано…

Роскани рязко се приведе напред.

— Каква част?

— Свързана с бедствието в Китай.

— Китай? — Роскани килна глава настрани, сякаш се мъчеше да проумее. — Искате да кажете масовото отравяне?

— Да…

— Че какво общо имаме ние с това?

Тъкмо тази реплика чакаше Хари. Въпреки цялата обич на Дани към Маршано беше чисто безумие да си мисли, че ще го освободи само с помощта на Елена и Хари. Но ако се включеше и Роскани, имаха шанс. Нещо повече — извън всички тези истории за обич и вярност — истината бе, че само свидетелството на кардинал Маршано можеше да оправдае Дани, Елена и Хари. Затова бе дошъл тук. Затова пое риска да позвъни на Роскани.

— Каквото и да ви говоря, старши инспекторе, това ще са само твърдения без никаква стойност… А като свещеник брат ми изобщо няма правото да говори… Маршано е човекът, който знае всичко…

Роскани рязко се облегна назад и измъкна от джоба си смачкан пакет цигари.

— Значи обръщаме се към кардинал Маршано, той официално ни разкрива онова, което едва е посмял да каже на изповед, и всичко е уредено.

— Може би — каза Хари. — Напоследък положението му доста се е променило.

— От негово име ли говорите? — бързо запита Роскани. — Твърдите ли, че наистина ще направи разкрития? С имена и факти.

— Не, не говоря от негово име. Само казвам, че той знае, а ние не… И никога не ще узнаем, ако не го измъкнем оттам, за да му дадем тази възможност.

Роскани се облегна назад. Брадясал, с омачкан костюм. Беше сравнително млад, но изглеждаше по-стар и по-уморен, отколкото при първата им среща.

— Полицаите са блокирали цялата страна — тихо каза той. — Снимката ви редовно се появява във вестниците и по телевизията. За вас предлагат солидна награда. Как успяхте да се доберете от Рим до езерото Комо… и обратно.

— Както ме виждате, с тези дрехи… Във вашата страна много уважават свещениците. Особено католическите.

— Имали сте помощници.

— Да, някои хора проявиха милосърдие.

Роскани погледна оръфания пакет, после бавно го смачка в юмрука си.

— Нека ви кажа една истина, мистър Адисън… Всички улики са срещу вас и брат ви… Да допуснем, че ви повярвам. Но смятате ли, че ще ви повярва и друг? — Той махна с ръка към предната седалка. — Скала? Кастелети? Италианският съд? Хората от Ватикана?

Хари гледаше полицая право в очите. Знаеше, че трепне ли в този миг, всичко ще изглежда лъжа.

— Нека и аз да ви кажа една истина, Роскани. Нещо, което знам само аз, защото бях там… През онзи ден, когато убиха Пио, Фарел ме потърси в хотела. Негов шофьор ме откара в полето, близо до мястото, където избухнал автобусът. Там заварих и Пио. Две деца бяха намерили обгорял пистолет. Фарел искаше да го видя. Намекна, че принадлежал на брат ми. Притискаше ме да кажа къде е Дани. Само че по онова време дори не знаех дали е жив, или не…

— Къде е сега пистолетът? — запита Роскани.

— Не е ли у вас? — изненада се Хари.

— Не.

— Беше в найлоново пликче, в багажника на Пио…

Роскани мълчеше. Седеше и го гледаше с безизразно лице. Но в мозъка му всичко кипеше. Да, това бе истина. Как можеше Хари Адисън да знае за пистолета, ако не е бил там? И личеше, че се изненада искрено, когато разбра, че пистолетът не е в полицията. А и всичко друго, което казваше, съвпадаше с догадките на Роскани — от липсващия пистолет стъпка по стъпка нагоре към интрига на най-високо ниво във Ватикана. А думите му отговаряха и на въпроса защо толкова много хора са укривали и защитавали отец Даниъл, защо са лъгали заради него — защото така бе помолил кардинал Маршано.

Влиянието на Маршано беше огромно. Тосканско селянче с корени дълбоко в италианската пръст, човек от народа, спечелил като свещеник обич и възхищение много преди да се издигне в църквата. Несъмнено, когато подобен човек помоли за помощ, ще я получи без въпроси и без приказки.

А Палестрина като зловещ архитект на всичко това — замесен по някаква своя причина в масовата гибел на китайска земя — и като видна фигура в световната дипломация, несъмнено разполагаше с контакти, които да го свържат с международния терорист Томас Кайнд.

Нещо повече, кардинал Маршано държеше кесията на Светия престол — тъкмо от такива несметни финансови средства би имал нужда Палестрина, за да реализира някаква своя безумна амбиция.