Ден за изповед полностью

Хари усещаше как Роскани преценява чутото и се колебае дали да повярва. И знаеше, че за да го спечели, за да го има безрезервно на своя страна, трябва да му даде още нещо.

— Един свещеник, който работеше за кардинал Маршано, дойде в Лугано, където се криехме — каза Хари, без да откъсва очи от Роскани. — Помоли брат ми да се завърне в Рим. Кардинал Палестрина заплашил, че в противен случай ще убие Маршано. Затова свещеникът дойде да ни каже. Нае Мерцедес, осигури ни ватикански номера и място, където да се укрием след пристигането… Тази сутрин отидох в неговия апартамент. Беше мъртъв. С отрязана лява ръка… Ужасно се изплаших и избягах… Ще ви дам адреса, можете…

— Знам, отец Бардони.

— Какво знаете? — настоя Хари. — Че отец Бардони открил брат ми жив сред хаоса в болницата след експлозията на автобуса? Да, открил го и го откарал със собствената си кола. Отвел го при свой познат лекар извън Рим и му осигурил грижи, докато уреди настаняване и охрана в Пескара… И това ли знаете, старши инспекторе? — Той се вторачи в Роскани, изчака полицаят да проумее чутото и довърши по-меко: — Казвам ви истината и за всичко останало.

Кастелети зави обратно към Тибър.

— Мистър Адисън, знаете ли кой е убил отец Бардони? — попита Роскани.

— Досещам се. Русият мъж, който се опита да ни убие в Беладжо.

— Знаете ли кой е?

— Не…

— Познато ли ви е името Томас Кайнд?

Името бе като удар с нож.

— Томас Кайнд?

— Виждам, че знаете кой е…

— Да — каза Хари.

Все едно да го питат знае ли кой е Чарлс Мансън. Томас Кайнд бе не само един от най-нашумелите, жестоки и неуловими престъпници в света. За някои хора беше и най-романтичният. По-точно за „някои“ в Холивуд. През последните месеци се готвеха четири големи проекта за филми и телевизионни сериали с главен герой Томас Кайнд. Хари го знаеше от първа ръка, защото бе съставил договори по два от тях — в единия за режисьор, в другия за изпълнител на главната роля.

— Дори брат ви да не бе прикован за количката, положението му е крайно опасно… Когато реши, Кайнд е много изобретателен в търсенето на хора. Доказа го в Пескара, в Беладжо, а сега и тук, в Рим. Съветвам ви да ни кажете къде е отец Даниъл.

Хари се поколеба.

— Ако арестувате Дани, положението му става още по-опасно. Разбере ли Фарел къде е, веднага ще убият Маршано, после ще пратят някого срещу Дани, както и да го пазите. Може би Кайнд, може би някои друг…

Роскани се приведе напред, без да откъсва очи от Хари. — Ще положим всички усилия да не го допуснем.

В съзнанието на Хари засвети червена лампичка. Усети, че дланите му лепнат и по устната му се стича пот.

— Какво означава това?

— Означава, мистър Адисън, че няма ни най-малко доказателство в подкрепа на вашите думи. За сметка на това разполагаме с предостатъчно улики, за да обвиним вас и брат ви в убийство.

Сърцето на Хари подскочи в гърлото. Роскани се канеше да го арестува. Не биваше да допусне това.

— Значи ще стоите със скръстени ръце докато убиват най-важния свидетел?

— Не мога да сторя нищо, мистър Адисън. Нямам пълномощия да изпращам хора на ватиканска територия. А дори и да имах, нямам право да арестувам някого там… — По думите на Роскани и техния тон личеше, че вярва на Хари. Или поне му се ще да вярва. — Ако поискаме да екстрадират някого… Маршано, кардинал Палестрина или Фарел… няма да стане. В Италия съдията е длъжен да докаже вината на заподозрения „извън всяко съмнение“. Задачата на следователя, моята задача — той махна с ръка напред — и на Скала, Кастелети и другите, е да събираме доказателства за прокурора Талиа… Но доказателства няма, мистър Адисън, следователно нямаме и повод да действаме… А без повод да обвиним Ватикана? — Гласът На Роскани заглъхна. — Вие сте адвокат, сам разбирате.

През цялото време той не откъсна очи от Хари. И Хари виждаше в тях всичко: гняв, безсилие, болезнено разочарование, чувство за личен провал. Роскани се бореше сам срещу себе си и своето служебно положение.

Хари бавно извърна очи от Роскани, видя Скала и Кастелети и усети, че изпитват същите чувства. Бяха стигнали до задънена улица. Политиците и юристите прегазваха правосъдието. Сега можеха да действат само доколкото им позволява полицейският устав. Тоест да преследват него, Елена и Дани.

В този момент Хари разбра, че всичко отново опира до него. Трябваше да намери някакъв изход, иначе всички бяха загубени. Той, Дани, Елена и Маршано.

Без да бърза, Хари се завъртя към Роскани.

— Пио и римският кардинал… Убийствата в Беладжо и на други места… Всички престъпления са извършени на италианска земя…

— Да — кимна Роскани.

— Да допуснем, че разполагате с кардинал Маршано. Да допуснем, че той проговори пред вас и прокурора за тези престъпления. И посочи имена и причини. Достатъчно ли ще е за екстрадиране?…

— Пак ще е невероятно трудно.

— Но може да стане.

— Да. Само че не разполагаме с кардинала, мистър Адисън. И няма как да стигнем до него.

— А ако аз мога?

— Вие?

— Да.

— Как?

Скала се завъртя на седалката. Кастелети вдигна очи към огледалото.