— Утре сутрин точно в единайсет служебен локомотив влиза във Ватикана, за да изкара стар товарен вагон… Отец Бардони организирал това, за да се опита да измъкне Маршано… Може би ще намеря начин да осъществя плана му. Ще ми трябва и вашата помощ. Но тук, извън стените на Ватикана.
— Каква помощ?
— Защита за мен, брат ми и сестра Елена. Осигурена от вас тримата. Никой друг. Не искам Фарел да разбере… Дайте ми дума, че няма да арестувате никого, преди да свършим. Ще ви отведа до мястото, където се крием.
— Карате ме да наруша закона, мистър Адисън.
— Вие искате истината, старши инспекторе. Аз също…
Роскани се озърна към Скала, после отново към Хари.
— Продължавайте, мистър Адисън…
— Утре, когато локомотивът изкара вагона от Ватикана, последвайте го. Ако всичко е наред, двамата с Маршано ще бъдем вътре. Отвеждате ни обратно при Дани и сестра Елена. Оставяте кардинала насаме с Дани и чакате, докато бъде готов да проговори. После се връщате с прокурора.
— Ами ако реши да мълчи?
— Тогава споразумението отпада и ще извършите каквото ви повелява дългът.
Роскани дълго седя с вкаменено лице и Хари се питаше дали няма да отхвърли молбата му. Най-сетне той заговори.
— Моята част е лесна, мистър Адисън… Но сериозно се съмнявам за вашата. Не е въпросът само да натоварите някого във вагона. Първо трябва да го измъкнете от там, където се намира, и тогава ще имате работа с Фарел и хората му. А нейде наоколо, е и Томас Кайнд.
— Брат ми е бил морски пехотинец — изрече тихо Хари. — Той ще ми каже какво да правя.
Роскани знаеше, че това е безумие. Знаеше, че Скала и Кастелети мислят същото. Но ако самите те не тръгнеха заедно с Хари — а това бе невъзможно, защото хванеха ли ги, щеше да избухне жесток политически скандал, — можеха само да стоят настрани и да му желаят успех. Залагаха всичко на карта, при това една от най-слабите. Но с друга просто не разполагаха.
— Добре, мистър Адисън — тихо каза той.
Хари усети как го изпълва облекчение, но се помъчи да скрие чувствата си.
— Още три неща — каза той. — Първо, трябва ми пистолет.
— Знаете ли как да си служите с него?
— Стрелкови клуб „Бевърли Хилс“. Шестмесечен курс по самоотбрана. Един от клиентите ми го уреди.
— Друго?
— Въже. Дълго и здраво, за да издържи двама души.
— Стават две. А третото?
— При вас има един затворник. Докараха го с влак от Лугано. Обвинен е в убийство, но при справедлив процес, ще се разкрие, че е било самоотбрана. Нуждая се от помощта му. Искам да го освободите.
— Кой е той?
— Едно джудже. Казва се Херкулес.
— Апартамент 3а — каза Хари.
— Добре — кимна Роскани и Хари излезе от колата.
Постоя още малко, докато колата на полицаите се отдалечи, после влезе в сградата. Нямаше път назад. Роскани знаеше къде се намират, сега трябваше да го каже на Дани.
— Адриана Хол уведомена. Итън уведомен. Точно както…
— И полицията
Дани яростно завъртя количката. Мина в другия край на хола и с безсилен гняв се загледа през прозореца.
Хари не помръдна. Гледаше брат си и не знаеше какво да направи. Елена положи ръка на рамото му.
— Моля те, Хари, остави за по-късно…
Искаше й се той да отиде в спалнята и да си почине. Долавяше как гласът му загрубява, виждаше в очите му умората от вълненията през последната седмица и знаеше, че е на ръба. Беше се върнал да им разкаже за телефонните разговори и за срещата си с полицаите. За помощта, която не можеха да им окажат. Разказа им за заплахите на Роскани и за сключеното споразумение. За Херкулес. За Томас Кайнд. Но Дани сякаш бе чул само онова, което искаше — че когато се върнат с Маршано, ще ги чака главният прокурор. Като че кардиналът е някакъв шпионин или военнопленник, готов незабавно да сподели какво знае за неприятеля.
— Дани… — Хари се отдръпна от Елена и пристъпи към брат си. Умората правеше гласа му още по-настоятелен. — Разбирам гнева ти и уважавам твоите чувства към кардинала. Но, за бога, погледни трезво и разбери, че единствен Маршано стои между нас и затвора. Ако той не проговори пред полицията и прокурора, всички ние — Хари стрелна поглед назад — … включително и Елена отиваме на топло за много дълго време.
Дани бавно се завъртя и погледна брат си.
— Кардинал Маршано няма да погуби църквата, Хари — каза той спокойно и тихо. — Не би го сторил за теб, за мен, за сестра Елена, нито дори заради себе си.
— Ами… заради истината?
— Дори и заради нея…
— Може би грешиш.
— Не греша.
— Тогава, Дани — гласът на Хари бе станал също тъй тих и спокоен, — смятам, че можем само да се опитаме да го измъкнем жив и здрав, а после да оставим решението на него… Честно ли е така?
След дълго мълчание Дани най-сетне прошепна:
— Честно е.
— Добре… — Изведнъж Хари усети как умората го надвива и се обърна към Елена. — Къде да си легна?
Кардинал Маршано седеше на стола и като замаян гледаше от метър и половина екрана на телевизора. Звукът все още беше изключен. В момента предаваха реклами. Анимация. Той изобщо не осъзна какво предлагат.
