При петия опит въжето най-сетне се заплете горе и той изпробва дали ще издържи тежестта му. Издържа. Широко усмихнат, Херкулес намести патериците на гърба си и започна да се катери покрай стената на кулата. След няколко секунди изчезна отвъд ръба на червено-белия керемиден покрив.
— По дяволите! — изпъхтя задавено Итън.
Изправен до горния прозорец на Галерията с гоблените, той притискаше кърпичка към устата си и оглеждаше със сълзящи очи двора, търсейки инвалидни колички сред масовото бягство. Вече бе зърнал двама инвалиди, но не и онзи, който му трябваше. В тая адска суматоха просто нямаше начин да разбере къде са се запилели отец Даниъл и монахинята.
Пушек, кашлица, сълзи, безумие — нищо не пречеше на Адриана да говори като картечница по клетъчния си телефон. Отвън имаше два екипа на телевизията — единият в „Свети Петър“, другият край входа на ватиканските музеи. Още два бяха на път, а се очакваше всеки момент да пристигне и хеликоптер „Скайкам“ от адриатическото крайбрежие, където бе снимал учение на италианския военен флот.
Изведнъж Итън я дръпна, грабна телефона от ръката й и го затули с длан.
— Заръчай да търсят брадат мъж в инвалидна количка, придружен от млада жена — каза той, като я гледаше право в очите. — Кажи, че е заподозрян за пожара, или измисли нещо друго. Ако засекат такъв човек, да го следят с камерите и незабавно да ти съобщят. Добере ли се Кайнд пръв до него, всичко е свършено.
Адриана кимна и той й върна телефона.
Хапейки устни от болка в краката, Дани се изкатери нагоре по количката и с цяла тежест натисна рамката на прозореца. Отначало не стана нищо. Сетне прозвуча остър пукот. Старата рамка не издържа и зад открехнатия прозорец се разкри дворът Белведере. Пожарната беше точно отсреща, а ъгълът неудобен за хвърляне. И все пак…
Той отвори калъфа и извади едната бирена бутилка със стърчащ от гърлото къс фитил. Погледна Елена. Зад влажната кърпа се виждаха само очите й.
— Добре ли си?
— Да.
Дани отново погледна прозореца, после вдигна бутилката и поднесе към фитила запалена клечка кибрит.
Облегна се назад и преброи до пет.
— Урра! — изръмжа той и метна бутилката през отворения прозорец.
Раздаде се звън, от строшеното шише бликна запалителна смес и по алеята и храстите под прозореца плъзна огнена стена.
— Другата страна — бързо каза той, затваряйки прозореца.
Три минути по-късно втората бутилка избухна върху чакъла край Триъгълния двор — засега най-близкото попадение до папския дворец. И също като първата разпръсна огнена пелена по земята и околните храсти.
В кабинета на Фарел цареше истински ад. Шефът на пожарникарите настояваше по телефона да разбере какво става и тъкмо крещеше, че навсякъде водата едва църкала, когато пред пожарната избухна първата бомба. Тонът му моментално се промени. Терористично нападение ли е това, или не? Нямал намерение да праща хората си срещу въоръжени терористи. Това било работа на Фарел.
Фарел напълно разбираше и вече бе пратил всички черни костюми към музея, за да помагат на въоръженото поделение от Швейцарската гвардия. При кулата остави само шестима, включително Томас Кайнд и Антон Пилгер.
В този момент избухна втората бомба.
Повече не биваше да рискува. Можеше да са братя Адисън, но можеше и да не са те.
— Водата си е твой проблем, шефе. — Фарел плъзна потна длан по бръснатото си теме и дрезгавият му глас стана още по-глух. — Охраната и швейцарците ще изведат посетителите на сигурно място. Аз имам само една грижа. Сигурността на светия отец. Нищо друго няма значение.
С тия думи той остави слушалката и тръгна към вратата.
Херкулес видя как пламна четвъртият огън на Хари. После видя и самия него как изскочи от пушека, изтича към кулата и изчезна зад редица стари маслинови дървета.
Херкулес пристегна въжето с двоен възел към железния парапет около върха на кулата, после го пусна през пръсти, пролази по стръмните керемиди до ръба и надникна надолу. На пет-шест метра под себе си зърна малката тераса пред стаята на Маршано. А до земята имаше още десетина метра. Лесна работа, ако не те обстрелват.
Отвъд пътя пламна нов огън. После още един. Гъстият дим затули слънцето и всичко наоколо се обля в кървава светлина. Изведнъж ясното утро притъмня. Огньовете на Хари, пушекът откъм музея и абсолютното безветрие за броени минути превърнаха Ватиканския хълм в някакъв призрачен, мъглив, почти невидим пейзаж — задушлива зловеща пелена, из която се рееха безплътни, безформени силуети, и бе невъзможно да видиш каквото и да било на повече от два-три метра.
Откъм земята до Херкулес долетя задавена кашлица. За секунда димът се разкъса и той видя как двамата в черно бързо отстъпват на малко по-чист въздух в скривалището на колегите си.
