Той драсна клечка кибрит, докосна фитила на шишето и отброи: едно… две. Изведнъж изскочи иззад ъгъла и хвърли бутилката в краката на първия преследвач. Шумът от строшено стъкло и бученето на пламъците заглъхнаха сред изстрелите. Град от куршуми обсипа стъпалата, стените и тавана около Хари. После стрелбата секна. Замениха я човешки писъци.
— Този път няма да имаш късмет — излая някой отгоре със силен акцент.
Хари се завъртя, изтегляйки в движение пистолета изпод колана си. По стъпалата слизаше познат силует в черен костюм. Млад, нетърпелив, смъртоносен. Антон Пилгер. Стискаше грамаден пистолет и слагаше пръст на спусъка.
Хари вече стреляше. Продължи да натиска спусъка и Антон Пилгер сякаш се впусна в танц на място, стреляйки към стъпалата до краката си. Върху лицето му бе застинало изражение на неописуема изненада.
Най-сетне коленете му се подгънаха и той рухна по гръб на стълбището. Откъм радиостанцията в джоба му долетя пращене. Но това бе всичко. В настаналата мъртвешка тишина Хари разбра, че и друг път е чувал този глас. Изведнъж проумя защо Пилгер говореше за късмет. Веднъж вече се бе опитал да го убие. В канала след инквизициите, преди срещата с Херкулес.
Хари се наведе, взе радиостанцията на Пилгер и тръгна нагоре като замаян. Едва сега осъзнаваше защо е тук, защо върши всичко това. Защото обичаше брат си и защото брат му се нуждаеше от помощ. Нямаше друга причина.
Когато ключът изщрака в ключалката, Маршано се притисна до стената. Беше чул стрелба в коридора. Звън на стъкло и писъци. Молеше се за две неща едновременно. Да е дошъл отец Даниъл. И да не е той.
После вратата се отвори с трясък и на прага застана Хари Адисън.
— Всичко е наред — тихо каза той и заключи вратата зад себе си.
— Къде е отец Даниъл?
— Чака ви.
— Навън има хора.
— Все пак ще се измъкнем.
Хари се озърна, видя банята и изтича към нея. След малко излезе с три мокри кърпи.
— Вържете това на лицето си.
Той подаде едната кърпа на Маршано, после бързо пристъпи до стъклената врата и я отвори. В стаята нахлу гъст облак дим. И в същия миг от небето се спусна невероятно видение.
Маршано едва не подскочи. На балкона стоеше дребно човече с огромна глава и намотано въже около великанския гръден кош.
— Ваше преосвещенство — усмихна се Херкулес и почтително склони глава.
Радиостанцията на Томас Кайнд хвана съобщението едновременно с клетъчния телефон на Адриана, включен към радиовръзката между екипите.
— Не знам дали на някой му пука, но портата на железопътната линия е отворена и към Ватикана се задава локомотив.
Говореше пилотът на хеликоптера, току-що навлязъл от юг над територията на Ватикана.
— Скайкам, сигурен ли си?
— Категорично.
Адриана бързо завъртя глава към Итън.
— Железопътната порта е отворена, към нея се приближава локомотив.
Итън зяпна.
— Господи… ето как ще измъкнат Маршано!
— Скайкам, дръж камерата върху локомотива. Дръж го! — чу Томас Кайнд думите на Адриана, после връзката прекъсна.
Той рязко врътна ключа и двигателят заработи. Никой от хората в кулата не се обаждаше. Повече не можеше да изчаква, трябваше да разбере какво е станало. Дръпна лоста, изкара колата заднешком от чакълестата алея и подкара по тесния път край кулата. Натискаше газта докрай и се мъчеше да различи нещо през дима и падащата пепел. Изведнъж край стъклото прелетяха храсти. Колата с трясък закачи едно дърво, отскочи и хлътна настрани в някакъв жив плет. Кайнд нямаше представа кога е излязъл от пътя. Яростно даде заден ход. Двигателят изрева, раздаде се свистене на гуми. Колата се разтресе, но не помръдна. Той отвори вратата и видя, че колелата се плъзгат в размазаните листа като по лед.
Томас Кайнд изруга на родния си испански, изскочи навън и кашляйки от дима, побягна към гарата.
Сред гъстия дим Дани и Елена се измъкнаха през една аварийна врата на партера в Апостолическата библиотека.
— Наляво — долетя изпод кърпата гласът на Дани и Елена зави по тесния път към градините.
— Хари — тревожно изрече Дани по телефона.
Тишина.
— Хари, чуваш ли ме?
От другия край долетя тихо съскане, сякаш линията беше отворена. После…
Връзката прекъсна.
— По дяволите! — изруга Дани.
— Какво има? — попита Елена. Изведнъж я обзе страх за Хари.
— Не знам…
Скупчени на терасата, Хари, Херкулес и Маршано мълчаливо се взираха надолу през пушека.
— Сигурен ли си, че са там? — обърна се Хари към Херкулес.
— Да, до самата врата.
Докато се спускаше от покрива към терасата, Херкулес бе видял двама от мъжете в черно да заемат позиции до вратата. Но сега не можеха да ги различат сред гъстия дим.
Изведнъж Хари измъкна от джоба си радиостанцията на Антон Пилгер и я подаде на Херкулес.
— Разкарай ги.
Херкулес пое радиостанцията, включи я и намигна на Хари.
— Спуснаха се с въже покрай кулата! — тревожно изрече той на италиански. — Отдалечават се към хеликоптерната площадка!
— Va bene21 — изпращя отговорът.
— Площадката! Площадката! — подвикна Херкулес за всеки случай, после изключи радиостанцията.
Под тях се раздаде шум и зърнаха как двамата агенти се отдалечават тичешком от кулата.
