Итън заобиколи гарата и излезе на релсите с гръб към отворената порта. От перона началник-гарата гледаше как локомотивът се приближава към вагона. Този старец щеше да създаде проблеми, както и двамата железничари. Но тия проблеми бяха цвете в сравнение с онова, което видя отдясно. Адриана се появи изневиделица на тревистия хълм и изтича да пресече пътя на Хари Адисън и джуджето.
Итън видя как Хари рязко спря. Как изкрещя нещо на Адриана — сигурно да се маха. Но това не помогна. Тя продължи напред, достигна го и продължи заедно с него, гледайки ту джуджето, ту Хари. Говореше нещо, а Хари Адисън бързаше надолу към релсите, без да я слуша.
— По дяволите — тихо изруга Итън и отново потърси с поглед отец Даниъл.
— Адриана, изчезвай оттук! Не знаеш какво правиш, скапанячка такава! — изкрещя Хари, залитайки под тежестта на Херкулес.
— Идвам с теб, това правя, скапаняк такъв.
Вече бяха в подножието на хълма. Почти до релсите. Хари видя зеления локомотив опрян в стария товарен вагон. Обърнати с гръб към тях, спирачът и машинистът скачваха вагона.
— Брат ти е вътре, нали? Железничарите не знаят, но той е вътре.
Хари не чуваше. Продължаваше да върви и се молеше железничарите да не погледнат назад. Херкулес изпъшка и Хари сведе очи към него. Джуджето се опита да се усмихне.
— Когато локомотивът спре, циганите ще чакат… Не ме давай на полицаите, мистър Хари… Циганите ще ме погребат…
— Никой няма да те погребва.
Изведнъж железничарите се изправиха и тръгнаха към локомотива.
— Готвят се да потеглят!
Хари притисна Херкулес до гърдите си и хукна към релсите. Адриана не изоставаше.
Стигнаха след десет секунди. Пресякоха коловоза отзад и изтичаха покрай вагона.
Очите на Хари сълзяха, дробовете му изгаряха от пушека и умората. По дяволите, къде бяха Дани и Елена? Какво бе станало с Роскани?
Стигна до вратата и спря. Беше открехната.
— Дани. Елена…
Никакъв отговор.
Изведнъж локомотивът изсвири. Чуха как дизелът набира обороти. Над машината бликна облаче черен дим.
— Дани… — отново подвикна Хари.
Мълчание.
Локомотивът изсвири отново. Хари погледна часовника.
Нямаха време, трябваше незабавно да се качат във вагона.
Хари се озърна към Адриана.
— Качвай се. Ще ти го подам.
— Добре…
Тя опря длани в пода на товарния вагон и се отхвърли нагоре. После се завъртя и Хари положи Херкулес в ръцете й.
Докато Адриана се мъчеше да го повдигне, джуджето се закашля и лицето му се изкриви. Сетне тя го пое здраво и Хари скочи след нея в полумрачния вагон. Изведнъж Адриана застина на място.
Томас Кайнд беше право пред тях. До него стоеше Елена с разширени от ужас очи. Дулото на картечния пистолет сочеше към главата й.
Подпрял лакти върху капака на синята алфа, Скала се взираше през бинокъла към далечната порта. Виждаше само плавния завой на релсите отвъд стената и част от гарата. Нищо друго. По-нататък всичко тънеше в плътен дим въпреки подухващия ветрец.
Отпред Кастелети стоеше на половината път към портата и също гледаше гарата. През воя на сирени бяха чули изстрели и макар да знаеха, че са длъжни да изчакат тук, за да последват локомотива, и двамата едва се удържаха да не хукнат подир Роскани. Но отлично разбираха, че не могат. Оставаше им само да чакат и да наблюдават.
— Вие имате пистолет, мистър Адисън. Дайте ми го, ако обичате.
Хари се поколеба; Кайнд притисна картечния пистолет под ухото на Елена.
— Знаете кой съм, мистър Адисън… Знаете и какво ще направя…
Говореше съвсем спокойно, с лека усмивка.
Хари бавно бръкна под колана си и издърпа пистолета.
— Оставете го на пода.
Хари се подчини и отстъпи назад.
— Къде е брат ви?
Хари погледна Елена.
— И аз бих искал да знам…
— Тя също не знае — каза Томас Кайнд все тъй спокойно.
Преди малко Елена тичаше сама към вагона, когато Кайнд изскочи насреща, сграбчи я и запита къде е отец Даниъл. Тя отвърна предизвикателно, че не знае. Свещеникът е тръгнал в една посока, тя в друга. Милосърдна сестра е. Братът на отец Даниъл води ранен човек към вагона. И тя отива там, за да му помогне.
Точно в този миг, когато стискаше Елена за ръката и виждаше как в очите й ужасът се бори с яростната решителност, Томас Кайнд изведнъж пак изпита дивия напор на неудържимата страст. Усещаше вкуса му, долавяше чувствената възбуда. И тогава разбра, че с бягството от порока е свършено.
— Ще открием брат ви, мистър Адисън. — Гласът на Томас Кайнд бе тих и студен като лед.
Хари почти не го чу. Цялото му внимание бе насочено към Елена; гледаше я, мъчеше се някак да я успокои и същевременно търсеше начин да я изтръгне от ръцете на Кайнд.
Ненадейно в отворената врата на вагона изникна човешка фигура. Итън.
— Vigili del fuoco22 — властно изрече той на италиански. — Какво правите тук?
Играеше ролята майсторски. Изобщо не гледаше Томас Кайнд, а се обръщаше към всички едновременно, като че не забелязваше пистолета в ръцете на терориста.
— Тръгваме на пътешествие — любезно се усмихна Кайнд.
Автоматичният колт на Итън сякаш изникна от въздуха. Движението бе професионално, точно и отмерено до милиметър — за изстрел между очите.
