В дъното, близо до вратата, стояха двама мъже, сменили шофьорските униформи със смокинги. Бяха стройни, късо подстригани и нито за миг не изпускаха залата от поглед. Джоана бе сигурна, че са телохранители и се канеше да зададе въпроса на Фон Холден, когато сервитьор с тиролски костюм я запита дали може да прибере остатъка от вечерята.
Тя побърза да кимне. Основното ястие беше „Бернско блюдо“ — кисело зеле, изобилно размесено със свински ребра, задушена сланина, говеждо, наденички, език и шунка; при ръст метър и шейсет Джоана беше с десет килограма над нормата и трябваше грижливо да спазва диетата. Особено напоследък, откакто бе взела да забелязва, че повечето й приятелки във велосипедния клуб са станали кльощави като клечки и ластичните трика им стоят като излети. И горе, и долу.
От известно време Джоана имаше тайна, която споделяше само със своя единствен приятел, санбернара Хенри. Беше започнала да се вглежда в слабините на велосипедистите.
Израснала бе като единствено дете на скромни, благочестиви родители в малко тексаско градче. Майка й работеше в книжарница и когато роди, наближаваше четирийсет и две години. Баща й, пощенски раздавач, по онова време наближаваше петдесетте. Както става в подобни случаи, и двамата бяха решили, че детето ще бъде като тях — трудолюбиво, скромно и благодарно за всичко, което има. И дълги години Джоана беше точно такава — участничка в църковния хор и момичешкия скаутски отряд, средна ученичка, а след гимназията — студентка в школата за медицински сестри, както я бе посъветвала най-добрата й приятелка. Ала макар да изглеждаше и дори сама да се смяташе за простичко, прилежно момиче, дълбоко в душата си тя бе бунтарка.
За пръв път опозна секса на осемнайсет години с помощника на пастора. А сетне, ужасена и уверена, че е забременяла, избяга в Колорадо, казвайки на всички — роднини, приятели и дори на самия виновник — че са я приели в медицинската школа към Денвърския университет. И двете неща бяха неверни — нито я приеха в школата, нито беше бременна. Но тя остана в Колорадо и с упорит труд успя да получи диплом за рехабилитатор. Когато баща й заболя, Джоана се върна в Тексас, за да помага на майка си. А след като двамата починаха само с няколко седмици разлика, тя веднага си събра нещата и замина за Ню Мексико.
На 1 октомври, събота, една седмица преди вечерята с Елтон Либаргер, Джоана навърши трийсет и шест години. Не бе докосвала мъж от онази вечер в Западен Тексас с помощника на пастора.
Сред бурно ръкопляскане двама сервитьори внесоха огромна торта, отрупана със свещи и я сложиха пред Елтон Либаргер. В този момент Фон Холден докосна лакътя на Джоана.
— Можете ли да останете? — запита той.
Тя отклони поглед от масата на Либаргер и се обърна към него.
— Какво казахте?
— Попитах ви дали можете да останете в Швейцария, за да продължите работата си с господин Либаргер.
Джоана нервно приглади наскоро измитата си коса.
— Аз? Да остана тук?
Фон Холден кимна.
— За колко време?
— Седмица, може би две. Докато господин Либаргер се почувства напълно у дома си.
Внезапното предложение разтърси Джоана. През цялата вечер гледаше часовника и се питаше кога ще успее да се върне в хотела, за да събере в куфара всички сувенири и дреболии, които Фон Холден й бе помогнал да купи при днешната обиколка из Цюрих. Кога щеше да си легне? По кое време да стане, за да не закъснее за утрешния полет?
— К-кучето ми — запъна се тя.
Изобщо не й бе хрумвало, че може да остане в Швейцария. Мисълта да прекара толкова дълго извън убежището на домашното гнездо я изпълваше едновременно с ужас и възхищение.
— Естествено, вашето куче ще получи необходимите грижи, докато отсъствате — усмихна се Фон Холден. — А вие ще разполагате с апартамент в имението на господин Либаргер.
Джоана не знаеше какво да мисли, как да реагира. Наоколо отново избухнаха ръкопляскания, докато Либаргер духаше свещите. Познатият духов оркестър изникна сякаш от въздуха и подхвана „Той е чудесен момък“.
Започнаха да поднасят кафе, ликьори и блокчета швейцарски шоколад. Пълната дама помогна на Либаргер да разреже тортата и сервитьорите разнесоха парчетата по масите.
Джоана изпи кафето и опита глътка великолепен коняк. От алкохола й стана топло и весело.
— Джоана, той ще се чувства тревожен и неуверен без вас. Нали ще останете?
Фон Холден се усмихваше искрено и сърдечно. Нещо повече, говореше тъй, сякаш не Либаргер, а сам той я молеше да остане. Джоана отпи още глътка коняк и усети, че поруменява.
— Да, добре — чу тя собствения си глас. — Разбира се, ще остана, щом е важно за мистър Либаргер.
В дъното на залата оркестърът засвири виенски валс и младата германска двойка тръгна към дансинга. Като се огледа, Джоана видя, че и други гости стават от масите.
— Джоана?
Обърна се и видя Фон Холден зад стола си.
— Ще разрешите ли? — запита той.
На лицето й неволно изгря широка усмивка.
— Разбира се. Защо не?
