В банята светеше, седалката на тоалетната беше вдигната. Вентилаторът работеше.
Работеше и този в кухнята, където лежеше трупът на Грета Амзел, проснат по корем.
Ръцете й бяха опърлени, а пръстите — овъглени.
На трийсет метра от вратата Касиано спря, повдигна си топката и прехвърли последния защитник на „Дюселдорф“. С шеметна скорост бразилецът заобиколи изненаданото либеро и шутира отскочилата топка с левия си крак право в горния десен ъгъл на мрежата.
Публиката на стадиона на „Херта“ (Берлин) пощуря. Джак Морган и Даниел Брехт скочиха на крака и заръкопляскаха.
— Трети гол — изграчи Брехт. — Абсолютно превъзходно.
— Нищо чудно, че „Манчестър Юнайтед“ се интересуват от него — съгласи се Морган. — Невероятно добър е.
— Защо тогава ще си рискува кариерата, като се забърква с човек като Павел?
— Точно това ни каза и той, нали помниш? — отвърна шефът му.
— Но в онези шест мача безспорно изглеждаше различно — парира го Брехт. — Просто не беше същият играч.
На терена реферът свири край на срещата. Касиано се затича към съблекалните, плувнал в пот. Усмихваше се и махаше на феновете, които го боготворяха.
Джак известно време го наблюдаваше мълчаливо. Накрая каза:
— Мисля, че говори истината. Не смятам, че би изложил на опасност кариерата си за човек като Павел, но може би Перфекта би го направила.
— Наистина се съблече за него.
— Така е — съгласи се Морган. — Искам пак да говоря с Касиано. И с треньора му. И с генералния мениджър на клуба. Всички заедно. Мислиш ли, че можеш да го уредиш?
— Кога?
— Например сега.
— Хаупткомисар Дитрих? — ПРОИЗНЕСЕ Мати в телефонната слушалка. Стоеше в коридора на апартамента на Грета Амзел.
— Кой се обажда? — долетя плътният, спокоен глас на Дитрих.
— Мати Енгел — отвърна тя. — Станало е още едно убийство.
Последва дълга пауза, после комисарят попита:
— Кой? Къде?
— Приятелка на Крис от детинство. Грета Амзел. Били са заедно в едно сиропиталище край Хале.
Още една дълга пауза.
— И е мъртва?
— Току-що я открихме в апартамента й. Не сме пипали нищо. Мисля, че видяхме убиеца. Правеше се на водопроводчик. Когато пристигнахме, тъкмо си тръгваше.
— Успя ли да го разгледаш?
— Не — призна Мати.
Третата пауза беше най-дълга. На Мати й се стори, че го чу да отпива нещо.
— Обадй се на инспектор Вайгел — произнесе той най-сетне. — Кажи й да доведе криминалистите и трима следователи от Криминална полиция, които да огледат из сградата. Утре към обяд ще видя какво мога да направя.
Мати заекна невярващо.
— Утре ли? Моите уважения, хаупткомисар Дитрих, но мисля, че трябва веднага да дойдете и да чуете какво открихме. Още една приятелка на Крис от детството е изчезнала.
В отговор главният комисар въздъхна тежко, почти мъчително.
— Фрау Енгел, трябва да ви призная, че би било непрофесионално от моя страна да се появя на местопрестъплението в това състояние. Утре сутрин трябва да погреба баща си; в момента съм пиян и ще ставам все по-пиян. Ще трябва да се обадите на Вайгел. Поверих й командването за тази нощ. От отдел „Убийства“ ще й помогнат.
И разговорът прекъсна.
Не мога да спра. Минаха два часа, а аз още треперя като теленце, на път да се превърне в телешко. Не мога да се отърва от миризмата на опърлена плът и бекон. Изгореното от мазнина място на бузата ми пулсира.
Мислите се блъскат в главата ми.
Бях в апартамента на Грета само дванайсет минути.
Оставих вентилацията да работи.
Трябваше да минат дни, преди да открият тялото й.
Но после се появиха Мати Енгел и едрият плешив тип. Оттогава въпросите не ми дават мира: как са намерили Грета? Нали извадих всички досиета от архива. Какво знаят? Какво им е казал Кристоф, преди да тръгне по петите ми?
За първи път от над двайсет и пет години ме обзема мисълта, че маската ми, невидимостта ми може би губят силата си.
След това я пропъждам. Няма да намерят нищо, което да ги отведе до Невидимия.
Но преди всичко съм реалист. Вече ми е съвсем ясно, че времето, с което разполагам, за да изтрия напълно миналото си, е много ограничено. Три други деца са все още в неизвестност.
Само три и ще съм свободен.
Независимо дали ви харесва, приятели мои, изглежда, утре ще е много, много натоварен ден.
Наближаваше единайсет часа, когато Буркхарт зави по улицата на Мати.
Бяха прекарали часове на местопрестъплението, докато инспектор Вайгел, екипът на Криминална полиция и криминалистите описваха тялото и апартамента.
На Вайгел явно не й беше лесно да води разследване дори и за една нощ, но ги изслуша внимателно и си записваше подробно, докато даваха показания.
Мати не скри нищо. Разказа за откраднатите от архивите досиета, за твърдението на Хариат Ледвиг за нещо ужасно, случило се с Крис и приятелите му, както и за изчезването на Илзе Фрай.
Вайгел прилежно си записа всичко и попита:
— Значи според вас няма връзка между починалата и Херман Крюгер?
— Не знам.
С очевидно неудобство Вайгел каза:
— Този следобед шефовете са притиснали хаупткомисаря за убийството на Агнес Крюгер. Смятат, че то е разковничето към всичко това. Дитрих също мисли така.
Буркхарт се намеси:
