В деня, когато реших да издиря баща си, се скарах с Джуд. Уил обърна нашия свят с краката нагоре. Джуд беше напълно погълната от него. Той просто сграбчи живота й в ръцете си и го сложи в малкия си джоб. Моя също. Не можехме да направим нищо, нито да отидем някъде, без да попитаме какво мисли той и иска ли да дойде с нас.
Тя не спираше да си пее в банята, помня аромата на олиото й за вана, помня как насищаше въздуха дори в коридора. Но се научих да не обръщам внимание, когато ме викаше да отида при нея — отхвърлях с удоволствие предложенията й за мир. Тя говореше само за него. Питах се колко от клиентите й отиват в затвора заради глупавата й фиксация.
Споделих с Хари, а тя ми каза, че Джуд действа като фен на рок група. Това не ми хареса. Не ми хареса да нарича майка ми „групи“3.
Аз можех да говоря гадни неща за нея, но не и другите.
Не казах на Хари, че съм чула Джуд да казва на новата ни съквартирантка — Барбара от кантората й — как спала за пръв път с Уил на училищния майски бал. Барбара заяви, че й звучи романтично, но на мен ми прозвуча евтино. Мама беше възрастна и не й отиваше да говори такива неща.
Джуд се променяше. До този момент беше много сериозна и съсредоточена върху „важните неща в живота“ и аз си мислех, че спадам към тази категория. Имаше големи планове за мен — министър на нещо си, хирург, нобелов лауреат — тези неща бяха споменавани в рамките на шегата, но аз знаех, че очаква много от мен.
Нашата връзка беше „зряла“, както я наричаше тя. Това означаваше, че коментирахме всичко — политиката, новите книги и филми, които тя бе гледала, случаите от адвокатската й практика и ужасните условия, в които хората бяха принудени да живеят заради авторитарни държавни служители. Не говорехме за поп звезди или момчета. Това беше в другия ми свят. В стаята ми или на мобилния. С мама комуникирах в кухнята. Но внезапно тя изгуби интерес към мен. Беше заета със себе си, да си избръсне краката или да търси из чекмеджетата на скрина подходящи бикини към сутиена си, ровейки из тонове бельо.
Една вечер се появи в кухнята за инспекция на новата си рокля, докато си пишех домашното.
— Какво мислиш, Ема? — попита ме тя.
— Не си ли малко възрастна, за да ходиш без сутиен, мамо? — попитах, използвайки забранената думичка „мамо“. В онзи момент я мразех. Тя изглеждаше толкова красива и преливаше от щастие, но това нямаше нищо общо с мен. — Жената в горната част на улицата, онази, която Уил харесва, никога не носи сутиени и изглежда ужасно — добавих аз.
— Ти, малка кучко — спусна се към мен Джуд. Никога не ме бе наричала така. Предполагам, че до този момент не се бе налагало. Аз също се променях.
Джуд излезе и затръшна вратата след себе си. Аз отидох до телефонната кабина в края на улицата. Беше почти осем часът и кабинката се гушеше в тъмното петно между двете улични лампи. Вътре имаше само една стара електрическа крушка, която осветяваше смърдящата на пикня и джойнт кабинка в никотиново жълта светлина. Бетонният под, изглежда, никога не изсъхваше, по ъглите имаше петна, сякаш последният, който ги беше използвал, току-що си бе вдигнал ципа и бе излязъл. Но аз обичах телефонната кабинка. Тя беше моето лично пространство. В коридора у дома имаше телефон, беше закрепен на стената, но всеки разговор изглеждаше като публична изява, която Джуд слушаше, и при желание от нейна страна се намесваше.
Подредих монетите на металния рафт под апарата и набрах номера.
Попитах бащата на Хари може ли да говоря с нея. Бях много любезна и винаги използвах глас, подходящ за разговор с възрастни. Той мразеше да я търся, докато си учи и пише домашните, но аз знаех и казвах, че я търся във връзка с учебния материал. Баща й все повтаряше, че не се сеща какво толкова имаме за разговор, след като цял ден сме били заедно в училище, но в крайна сметка отстъпваше.
Чух стъпките на Хари да кънтят по стълбата, после и гласа й — висок и сърдит:
— Татко, стига си подслушвал. Разговорите ми са лични.
Когато й казах, че Джуд ме е нарекла кучка, тя се развълнува. Обичаше да слуша за неволите на другите.
— Писна ми и от Джуд, и от Уил — въздъхнах страдалчески.
— Да… — каза тя, но знаех, че не е на същото мнение. Тя беше тайно или не толкова тайно влюбена в Уил. Все повтаряше, че бил секси.
— Хари! Та той е старец — ядосах се аз, когато ми сподели за пръв път.
Не й казах, че думата „секси“ свиваше стомаха ми на топка. Опитвах се да мразя Уил, защото объркваше живота ни, но ми харесваше, когато ми намигаше или ми се усмихваше тайно. Не можех да му устоя.
Сигналът наруши мислите ми, информира ме, че са минали още три минути от разговора и аз пъхнах останалите десет пенса в процепа, за да можем да обсъдим социалния живот на Хари.
Помня как веднъж Хари сви пет паунда от джоба на баща си, за да си купи нова блуза. Открадна, за да впечатли Малкълм Бейкър, последната й любов. Явно й се бе усмихнал в автобуса и сърцето й бе затанцувало блус в синхрон с неговото в близката младежка дискотека.
