— Не си играй с мен на уморено ченге, Боб Спаркс — каза Кейт. — Знам, че си доволен, колкото и аз. Божичко, почакай да видиш, когато кажа на Анжела. Тръгвам веднага за Уинчестър за да я информирам. Ще взема и Мик. Ще направим снимка в момента, когато тя разбира резултата.
— Чакай малко, Кейт — каза Спаркс, но тя не го слушаше.
— Може да пуснем материала в утрешния брой. „Открита след четиресет години, или мига, когато една майка намира своето дете“…
— Кейт — опита отново Спаркс.
— Извинявай, Боб. Какво казваше?
— Казвах, че трябва да задържиш. Детективът ще съобщи на Анжела утре. Иска да изчака, за да му представят официално цялата документация, после ще отиде лично до Хампшър.
— Нали каза, че има съвпадение?
— Да — от лабораторията са му се обадили тази сутрин, но той е пунктуален и преди да обяви резултатите, иска да ги види черно на бяло. А това ще стане утре.
— Безумие — ядоса се Кейт. — Какво ще стане, ако му се обадя и му кажа, че знам за съвпадението…
— Ще се сети, че си говорила с мен, и аз ще отнеса скандала — каза спокойно Спаркс. — Но аз имам доверие в теб и се надявам да запазиш информацията за себе си до утре.
— Но след двайсет и четири часа той ще го обяви пред всички — възрази тя. — Ще изгубим ексклузивното интервю, а тежката работа по откриването на Анжела се падна на нас.
Спаркс не отговори. Кейт побесня, но не можеше да издаде Спаркс като неин източник. Той беше един от най-добрите й контакти и тя имаше нужда от него. Трябваше да помисли за друг начин да забърза нещата.
— Ясно — каза, без да потвърди или отрече намеренията си и побърза да приключи разговора. — Много ти благодаря за обаждането, Боб. Дължа ти голяма услуга. Ще те държа в течение.
Тери беше в своя аквариум, кабинета със стъклените стени, където служителите можеха да го наблюдават като на телевизор с изключен звук.
Кейт се мушна при него и седна на стола срещу бюрото му.
— Какво искаш? — попита той, без да вдига глава.
„Да му се не види, не е в настроение“, помисли си тя. „Следваканционен стрес. Сигурно ще продължи цяла седмица…“
— Имаме пробив в историята — каза тя и той вдигна поглед.
— Добре. Слушам те — каза той.
— За изровеното бебе.
— Ох, това ли? — въздъхна Тери.
— Не въздишай. Имаме много интересно развитие, но и проблем. За това ми трябва твоята проницателност — каза тя.
Тери кимна проницателно и затвори лаптопа.
— Хайде, давай.
Кейт замълча. „Накарай го да тръпне в очакване“, си каза тя и преброи до пет като водещ на телевизионно шоу, който всеки момент трябва да съобщи името на победителя.
— Бебето е Алис Ървинг. Откриха я след четиресет години. Аз ги насочих къде да търсят.
— Хайде бе! — извика Тери. Това беше най-големият му комплимент.
— Точно така — кимна Кейт.
— Ще трябва да осигурим място във вестника. Къде е майката? — попита Тери и очите му светнаха от вълнение, докато ставаше от стола и се преместваше на ръба на бюрото, докосвайки коленете на Кейт със своите. — Чакай. Говореше за някакъв проблем? — добави той, внезапно спомнил си откъде тръгна разговорът.
— Ще трябва да изчакаме до утре, иначе ще изгубя най-добрия си информатор.
Настъпи кратка пауза, после Тери изпъшка:
— Да му се не види!
Той стана от бюрото и закрачи из малкия кабинет, за да смели по-бързо информацията.
— Колко души знаят? Ченгетата и хората от лабораторията. Трябва да са поне десет. Ще изтече отнякъде. Историята е прекалено хубава, за да не изтече.
Кейт кимна. Знаеше, че той ще каже това.
Тери спря да крачи, върна се на бюрото си и я погледна делово.
— Така. Как да получим потвърждение, без да замесваме твоя човек? Пити Гордън го няма… той щеше да оправи нещата. А и не мога да го използвам. Взе парите от пенсионирането и тръгна с Маги за Коста дел Сол.
— Работя върху проблема, Тери. Според мен ключът е в Анжела. Ще отида при нея и ще я накарам да се обади на ченгето, което има информацията.
— Това е добре. Направи го, Кейт. Ти си звездният ми репортер.
Кейт се усмихна. Надяваше се усмивката да изглежда скромна, но вътре в себе си танцуваше от удоволствие.
— Благодаря, Тери. Но нека да не споменаваме пред Главния засега.
Радостта изчезна от лицето на Тери.
— Какво сега? — попита Кейт.
— Просто исках да му поднеса добра новина тази сутрин, това е.
— Ако реши, че има хубава история, а после му я отнемем, ще побеснее, нали?
— Да, да — каза Тери. — Добре, Кейт, очаквам да се обаждаш на всеки час. И запиши бекграунда, по който работехте досега с момчето чудо.
